Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 161

— По-добре ела с нас, Торгилс — ми каза. — Може да се окажеш полезен, ще направиш така, че всички да изчезнем. — Варангите угодливо се изсмяха.

Поехме срещу течението с по пет варанга и половин дузина холопи във всяка лодка. Ивар не сваляше поглед от брега. Гребците гледаха да вдигат колкото се може по-малко шум с греблата.

И Вермундур, и Ангантур бяха с мен в лодката на Ивар. Сториха ми се напрегнати.

— Трябваше да изчакаме до сутринта — каза тихо Вермундур. Ивар трябва да чу забележката, защото се обърна от мястото си при носа. Дори само погледът му бе достатъчен да накара Вермундур да се свие от страх.

Късно следобед Ивар вдигна ръка, за да привлече вниманието ни и мълчаливо махна към брега. Беше осеян със стъпки, които водеха към водата. Видях голям, полупотопен пън с охлузена кора — бяха го използвали за пране. До него бе захвърлен счупен дървен черпак. Ивар описа кръг с ръка и махна на втората лодка, знак да продължат да гребат нагоре по течението. Посочи към слънцето, после свали ръка към хоризонта и замахна, сякаш отсичаше нещо. Варангите от втората лодка кимнаха, тихо поеха напред и много скоро изчезнаха зад един завой на реката.

Течението бавно отнесе нашата лодка надолу, а няколко маха с греблата я скриха под шубрак надвиснали над реката клони. Зачакахме, мълчаливо заслушани в плискането и гъргоренето на водата по кила. От време на време изпляскваше риба. В плитчините на няколко крачки от нас долетя чапла. Бавно дебнеше за риба из водата, стъпка по стъпка, докато внезапно засече лодката и товара ѝ от хора, изплашено потръпна, рипна във въздуха и вече от безопасно разстояние, високо изграчи. Седналият до мен Ангантур ядосано измърмори, но нов поглед от страна на Ивар моментално го укроти. Самият Ивар седеше неподвижен. С лъщящата си бръсната глава и набито тяло приличаше на дебнеща плячката си жаба.

Най-сетне Ивар се изправи на крака и кимна. Слънцето всеки миг щеше да се скрие зад дърветата. Гребците пуснаха гребла във водата и лодката напусна скривалището ни. След секунди бяхме отново при мястото за пране. Този път слязохме на брега, мъжете изтеглиха лодката на суша и се подредиха в колона, Ивар начело, Ангантур зад него и Вермундур и аз в тила, зад холопите. Всички бяхме въоръжени с мечове и брадви; варангите носеха по комплект окови, увит около кръста им като железен колан.

Стегнато крачехме по пътеката към вътрешността. Беше добре утъпкана и се движехме бързо и почти безшумно. Много скоро чух викове на играещи деца. Чу се лай, знак, че кучетата са ни засекли. След секунди до нас достигна настойчив, предизвестяващ опасност рог. Ивар хукна. Изскочихме от гората и се озовахме на открито. Дърветата бяха разчистени за малки ниви и зеленчукови градини. На стотина крачки от тях се падаше селото, от четиридесет или петдесет дървени къщурки. Не бе защитено — жителите му трябва да мислеха, че са твърде отдалечени и скрити, за да взимат и предпазни мерки.

След секунди се убедиха в грешката си. Ивар и варангите нахлуха в селото, размахвайки оръжия и крещейки с цял глас, за да подплашат селяните. За моя изненада холопите се включиха в нападението със същия плам. Крещяха, виеха и размахваха мечове. От зеленчуковата си градина излезе някакъв мъж и размаха лопата към Ангантур, който почти без да забавя крачка, го съсече с един удар. По вратите наизлязоха жени и деца. Един поглед към нас и побягнаха с писъци. Старица изкуцука да види какво става. Един от холопите я удари с всичка сила в лицето с дръжката на меча си и тя се строполи на земята. На пътя ни се залута дете на не повече от три години. Любопитно ме зяпна; беше мръсно, сънено и раздърпано. Покрай мен профуча стрела и порази в гърба един холоп. С Вермундур се обърнахме и видяхме мъж с ловен лък да зарежда втора стрела на тетивата. Вермундур може да бе недодялано животно, но не страдаше от липса на смелост. Макар да не носеше щит, нададе див вик и се хвърли към стрелеца. Видът на побеснелия варанг изкара мъжа от равновесие. Вторият изстрел не улучи; още няколко крачки и Вермундур го застигна. Варангът се бе въоръжил с брадва; сега замахна с брадвата си толкова силно, че чух тъпия удар, с който съсече противника си през кръста. Жертвата отскочи, после падна на купчина встрани.