Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 159

— Има ли вероятност и ние да ги срещнем?

— Съмнявам се — отговори той. — Движим се по различни пътища. — Но не каза накъде.

За петте дни откакто напуснахме Алдейгуборг, преплавахме две езера и свързващата ги река, и излязохме в поредното речно устие. Сега се движехме срещу течението. Напредвахме по-бавно, реката се стесни и трябваше да слизаме и бутаме лодките през плитчините. Накрая стана толкова плитко, че нямаше как да продължим. Разтоварихме лодките и изпратихме холопите да насекат и да правят трупи По-големите лодки и тези с големи пробои нарочно подпалихме и обрахме нитовете и другите им метални части от пепелта. За мен израснал в Исландия и Гренландия, страни, в които няма големи дървета, това бе ненужно разхищение, но Ивар и фелагът го приемаха за нещо съвсем нормално. Единствената им грижа бе дали холопите ще успеят да прехвърлят останалите ни лодки през сушата.

На изток, през гъста гора, водеше пътека, обрасла с трева и храсти, но още различима. Мъжете с брадвите тръгнаха напред и започнаха да я разчистват. Холопите бяха впрегнати като волове, по десетима, към въжета, завързани към трите пощадени лодки. Останалите крепяхме лодките или по двойки мятахме нови трупи пред киловете. Четири дни изнурителна работа, под жилата на летящите насекоми, ни бяха нужни да извлачим лодките в един течащ на изток поток. Там още седмица почивахме, докато дърводелецът ни — варанг, роден в Норвегия — надзираваше строителството на четири нови лодки. Накара холопите да издълбаят и прогорят стволовете на четири големи дървета, от които после изработиха киловете и долната част на лодките. Други холопи подготвяха и ковяха планките към корпусите, докато накрая разпознах очертанията на викингски кораб.

Похвалих дърводелеца за майсторски свършената работа.

Той се намръщи.

— И на това му викаш кораб? Цяло корито. За да направиш истински кораб, е нужно време и внимание, и опитни дърводелци, не тези нескопосани безделници, които стават само да цепят дърва за огъня.

Изтъкнах, че два от холопите от далечния север се оказаха наистина полезни, когато изчерпахме запаса си от нитове — прикрепиха планките с борови корени, обичайна практика в родината им.

Дърводелецът обаче не бе особено впечатлен.

— Там, откъдето съм аз, използваме само нож и игла. Решиш ли, че си се изучил, майсторът ти ги дава и само с тях трябва да направиш кораб и да му опънеш платна. Не се ли справиш, значи само хабиш дървото, като онези там.

Норвежецът изглеждаше най-сговорчивия от фелага. Говореше чист нордически, докато всички останали намесваха в изреченията си толкова много местни думи, че ми бе трудно да ги разбера. Попитах го как един майстор корабостроител се е озовал сред варангите.

— Убих няколко души у дома — каза, — а те излязоха хора на местния граф. Трябваше бързо да изчезна. Може и да се върна някой ден, но се съмнявам. Този живот ми харесва — няма да си трошиш гръбнака да влачиш дървета или да изгубиш някой пръст, докато дялаш планките. Имаш роби за тази работа, а и жените са в изобилие.