Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 160

При пътуването си виждахме само случайни следи от хора, някоя пътека към реката, отсечен с брадва дънер или слаба миризма от огън навътре в гората, която се простираше от двете ни страни. Самите хора не видяхме, макар и няколко пъти да ми се стори, че в тръстиките в далечината изчезва силует на лодка. Докато стигнем до мястото, тръстиката вече се бе върнала на мястото си и аз се питах дали не ми се е привидяло.

— Къде са хората? — попитах Вермундур. Той грубо се изсмя и ме изгледа така, сякаш бях слабоумен.

В крайна сметка все пак подминахме две търговски станции и един сравнително голям град. Беше разположен на пресечката на две реки и силно напомняше Алдейгуборг — безразборно строени дървени къщи, защитени от дървена стена и пазени от поне две страни от реката и блатото. Жителите затвориха вратите си и недоверчиво ни съпроводиха с поглед. Предполагам, че репутацията на фелага ни бе изпреварила.

Реката сега бе много по-голяма. Движехме се в средата на течението, затова и виждах малко от заобикалящите ни земи, с изключение на монотонните зелени гори, които бавно се точеха от двете ни страни. Наивно сметнах, че пътуваме в средата на реката, за да използваме течението. После видях над дърветата да се издигат струйки дим. Не трябваше да си особено умен, за да предположиш, че скритите обитатели сигнализират за нас на съседите си. Сега поставяхме часови, когато слизахме да нощуваме на брега, а веднъж, когато димните сигнали бяха особено често, Ивар отказа изобщо да ни пусне на сушата. Прекарахме нощта на котва в плитчините и ядохме суха храна.

Най-после горите останаха далеч зад нас и бдителните им обитатели. Свърнахме в малка река, която се вливаше в нашата от север. Сега се движехме по левия бряг. Забелязах, че Ивар зорко го следи, сякаш чака някакъв знак. Сигурно го видя, защото при първа възможност заповяда да хвърлим котва.

— Опразнете двете най-леки лодки и вдигнете лагер тук — нареди Ивар.

Видях как докато холопите разтоварваха стоката и я пренасяха на една полянка, варангите нетърпеливо се спогледаха. Ивар се обърна към мъжа, чиято изгорена ръка още бе увита в напоени в меча мас парцали.

— Ти оставаш тук. Ще следиш никой да не пали огън и да не използва брадва. — Мъжът бе научил урока си и покорно сведе поглед.

— Ти, ти и ти — мина сред холопите Ивар и докосна десетина, най-високите и силните, по рамото със сребърния край на камшика си и им махна към мястото, където Вермундур и Ангантур развързваха една бала. Отвътре се показаха оръжия — евтини мечове и купчина вериги. За миг ги взех за верига на котва, после видях, че брънките са по-дълга и по-тънки от корабните, и че са през една ръка разстояние. В края на всеки участък имаше голяма метална халка. Бяха окови.

Ивар раздаде на всеки холоп меч. Рисковано, помислих. Ами ако холопите решат да се разбунтуват? Ивар безучастно проследи как няколко холопи замахват оръжията, за да проверят тежестта им и дръзко се обърна с гръб към тях.