Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 158

Второто неподчинение бе по-сериозно. Един препил с квас варанг оспори правото на Ивар да предвожда групата. Случи се край огъня на брега. Варангът беше с глава по-висок от Ивар; още докато залитайки се изправяше на крака, изтегли меча си и през огъня изкрещя на Ивар да се бие. Ивар спокойно изтри ръце в подадената от любимата му наложница кърпа и се обърна, сякаш да вземе собственото си оръжие. В следващия миг се метна напред, с шеметна бързина притича през огъня, разхвърляйки съчките във всички посоки и с наведена напред глава нападна предизвикалия го, който бе твърде пиян и изненадан да се защити. Ивар се заби с всичка сила в гърдите му и го запрати на земята, после без да благоволи дори да го обезоръжи, го сграбчи за рамото и го придърпа обратно при огъня. Под погледа на варангите, натика ръката му в жаравата и я държа там, докато замириса на изгоряла плът и противникът зави от болка. Едва тогава Ивар освободи хватката си и жертвата му пълзешком побягна. От ръката му бе останало овъглено парче месо. Ивар спокойно се върна на мястото си и махна на робинята си да му донесе следващото ястие.

На следващия ден направих грешката да нарека Ивар варанг и той цял настръхна от обидата.

— Аз съм русин — каза. — Баща ми беше варанг. Дошъл от западното море с ропс-карлар, гребците по реката, да търгува или плячкосва, няма значение. Толкова му харесало, че решил да остане и приел поста капитан на стражата в Киев. Оженил се за майка ми, която била от Карелия, от кралска кръв, макар и по нещастно стечение на обстоятелствата да била взета в плен от киевчани. Баща ми я купил за осем гривни, колосална сума, която показва колко красива е била. Аз съм единственото им дете.

— А къде е сега баща ти? — попитах.

— Изоставил ме след смъртта на майка ми. Бях на осем. Израснах при чужди хора, главно селяни, които ме използваха по полето или да им цепя дърва. Знаеш ли как киевчани наричат селяните? Сиерди, смрадливци. Заслужават си името. Често бягах.

— Знаеш ли какво се е случило с баща ти?

— Най-вероятно е мъртъв — отговори спокойно Ивар. Седнал на килим в палатката си — обичаше да пътува в разкош — играеше каква сложна игра с по-малкия си син. — Напусна Киев с една дружина войници, вярваха, че ще получат по-добра заплата от великия император на Миклагард. До нас стигнаха слухове, че били изклани до крак от печенеги.