Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 156

— Значи ти си бракониерът — каза той и войнствено отметна към мен глава, сякаш се готвеше да скочи от дивана и ме повали на земята.

С мъка откъснах очи от обеците.

— Не разбирам за какво говориш — казах спокойно.

Варангите зад гърба ми ахнаха от изненада.

— Хората ми доложиха, че си събирал кожи от скридфините територията на моя фелаг.

— Не съм събирал кожи — отговорих. — Дадоха ми ги.

Резките кафяви очи ме изгледаха преценяващо. Забелязах, че зад тях се крие бърз ум.

— Дадоха ти ги? Ей така, безплатно?

— Правилно.

— Как точно стана?

— Изкарах зимата при ловците.

— Невъзможно. Приближиш ли ги, магьосниците им ги правят невидими.

— Точно магьосник ме покани да остана.

— Докажи го.

Огледах се. Останалите варанги бяха като глутница гладни кучета пред пир. Двама зарязаха играта на зарове, трети запълни паузата, като шумно се изплю на килима.

— Дай ми зарове и дъска — казах, опитвайки се да прозвучи пренебрежително.

Заметоха остатъците от нечий обяд от един тежък месингов поднос и аз посочих да го оставят на килима пред мен. Протегнах ръка към играчите и те ми дадоха заровете си. Седналият на дивана си Ивар си лепна отегчено изражение. Сигурен бях, че очакваше да направя някакъв фокус.

Възбудих интереса им, когато поисках още пет чифта зарове. Наредих общо дванадесетте на подноса, така че да образуват квадрат със страна три на три. Сложих зара в първия квадрат на числото четири, в следващия поставих два зара, сумата от които правеше девет, в третия пак само един зар, обърнат на две. Числата във втората редица бяха три, пет и седем, в последната — осем, едно и шест.

Безмълвно отстъпих назад. Последва дълго, дълго мълчание. Публиката ми бе озадачена. Може би очакваха, че заровете ще се претърколят или избухнат в пламъци. Гледаха ги втренчено, първо тях, после мен, а все така нищо не се случваше. Аз гледах право в Ивар, предизвиквах го да види магията.

Ивар погледна заровете и се намръщи. После пак ги погледна и че отведнъж разбра. Надигна глава към мен — рискът си струваше, бях погъделичкал грубата му интелигентност.

Обкръжението му продължаваше да гледа озадачено. Не смееха да попитат господаря, твърде много се страхуваха от него.

— Изучил си се добре — каза Ивар. Беше видял магията в заровете: накъдето да събереш числата, нагоре, надолу, настрани или по двата диагонала, сумата винаги бе петнадесет.