Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 15

— Кажи на жената какво току-що каза за дъщеря ни — подкани ме Едгар. — Може да я успокои. Вече четири години скърби за нея. — Вкара ме в колибата. Състоеше се само от една стая, преградена през средата на дневна и спалня. Имаше открито огнище, проста маса и две пейки. Подканен от Едгар, повторих посланието на уондите на жена му, Джудит. Горката, прие на доверие тълкуванието ми и плахо попита дали съм гладен. Подозирам смяташе, че съпругът ѝ се отнася с мен несправедливо. Сега разбирах ненавистта на Едгар. Взел ме бе за датчанин, като мъжете, отвлекли дъщерята и осакатили сина му.

Едгар явно ме преценяваше.

— Откъде, каза, че идваш? — попита изведнъж.

— От Исландия, а преди това от Гренландия.

— Говориш като датчанин.

— Някои думи, да, но ги произнасям различно, а други думи са чисто исландски. Малко като твоя саксонски. Сигурен съм, си забелязал, че хората от другите части на Англия говорят различно и използват думи, които ти не разбираш.

— Докажи ми, че идваш от онова място, Гренландия или както там му каза.

— Ами, не знам как да го направя.

Едгар се замисли за миг.

— Каза, че си от земята, където исландският сокол гнезди и отглежда малките си. Аз знам, че не го прави в страната на датчаните, а някъде по-далеч. Значи ако наистина си от Исландия, ще знаеш всичко за тази птица и навиците ѝ.

— Какво да ти кажа? — попитах.

Той ме изгледа лукаво.

— Отговори ми на този въпрос; на какво е птица исландският сокол, на полета или на ръката?

Нямах представа за какво говори, а той победоносно прие объркването ми за невежие.

— Така си и мислех. Нищо не знаеш за тях.

— Не — казах. — Просто не разбирам въпроса ти. Но ще разпозная исландския сокол, ако го видя да ловува.

— Кажи ми по какво.

— Дивите соколи в Гренландия обикновено се спускат от канарите и кацат на високо, на скала или хълм. Ловуват една птица, която наричаме рюпа, прилича на вашата яребица. Когато я засече, соколът се стрелва от наблюдателницата си и започва да лети ниско, все по-бързо и по-бързо, докато не застигне рюпата и не я повали мъртва на земята.

— И какво точно прави миг, преди да нанесе удара си?

— Изведнъж се издига, за да набере височина, после се стоварва върху жертвата си.

— Така е — обяви Едгар, най-после убеден. — Точно това прави исландският сокол и затова може да е птица и на полета, и на ръката. Много малко ловни птици могат да са и двете.