Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 14

Докато заобикалях малката къща, чух леко потракване и видях Едгар. Беше коленичил с гръб към мен, пред разстлана бяла покривка. Върху нея, там, където току-що ги бе хвърлил, лежаха шест плоски пръчки. Едгар, който до този момент ги бе гледал втренчено, изненадано се извърна на пети.

— Какво казват? — попитах, с надеждата да изпреваря гневния изблик.

Той ме изгледа с подозрение.

— Не ти влиза в работа — отговори. Понечих да си тръгна, когато неочаквано го чух да казва: — Можеш ли да четеш с уонди?

Аз се обърнах и предпазливо отговорих:

— В моята родина предпочитаме да хвърляме зар или тафъл. А пръчките привързваме една към друга, като книга.

— Какво е тафъл?

— Нещо като дъска с руни.

— Но все пак хвърляте и уонди?

— Някои от по-старите хора да, пръчки или животински кости.

— Тогава ми кажи какво казват тези тук.

Приближих се към покривката. На нея бяха пръснати шест уонда, Едгар държеше седмия в ръка. Към един от тези на земята беше привързано червено парцалче. То трябва да бе „господарят“. Три бяха малко по-къси от останалите.

— Какво виждаш? — попита Едгар, с умолителна нотка в гласа.

— Объркано е — казах. Наведох се и вдигнах един леко крив уонд. Обърнах го и разчетох знака. — Тир, богът на смъртта и войната.

Едгар ме погледна озадачен за миг, после кръвта се оттегли от лицето му и червеникавите петна по скулите му изпъкнаха още по-ясно.

— Тир? Можеш да четеш знаците? Сигурен ли си?

— Естествено — отговорих и му показах лицевата страна на уонда, където имаше символ с формата на стрела. — Аз вярвам в Один и точно Один е научил тайната на руните, и я дал на хората. Той измислил и заровете за гадаене на бъдещето. Много е лесно. Тази руна е знакът на Тир.

— Това трябва да значи, че тя е мъртва — каза с треперещ глас Едгар.

— Коя?

— Дъщеря ми. Преди четири години, по време на размириците, я отвлече банда датски разбойници. Не можаха да превземат бурга — спря ги живият плет, — но обходиха района, пребиха най-малкия ми син толкова жестоко, че го ослепиха с едното око, и взеха момичето. Беше само на дванадесет. Оттогава не сме чували нищо за нея.

— Това ли искаше да научиш, когато хвърли уондите? Какво се е случило с нея.

— Да.

— Тогава не губи надежда — казах аз. — Уондът на Тир лежеше върху друг уонд, което значи, че посланието е неясно или трябва да се чете наопаки. Дъщеря ти може още да е жива. Искаш ли да хвърля пак пръчките?

Ловецът поклати глава.

— Не — отсече той. — По три хвърляния стига. Повече би било обида към боговете, а и слънцето залезе и времето не е благоприятно.

После подозренията му внезапно се завърнаха.

— Откъде да знам, че не ме лъжеш за руните, както излъга за сокола?

— Нямам причини да те лъжа — отговорих и започнах да прибирам уондите, първо господарят, после трите по-малки, които назовавах по име „дъгата, кралицата — воин, силната вяра“. Докато прибирах по-дългите, издекламирах, „ключодържеца, радост“, и поемайки последния от ръката на Едгар, „празник“.

За да докажа знанията си, невинно отбелязах:

— Значи не използваш уонда на мрака, змийския уонд?

Едгар направо си глътна езика. По-късно щях да открия, че е прост човечец и храни непоклатима вяра в саксонските уонди, както ги наричат в Англия. Само най-опитните използват осмия или змийския уонд. Той е пакостлив и може да зарази и останалите уонди, а повечето хора предпочитат „гледането“, както наричат хвърлянето на пръчките, да им предрече щастие. Аз намирах саксонските уонди за елементарни. Учителят ми по руни Транд ме бе учил да разчитам далеч по-сложни версии. В Исландия уондите се привързват към кожен ремък, след което се разгръщат като ветрило, а значението се тълкува по изписаните от двете страни руни. Тези руни — като повечето сейдур или магия, преиначават нормалното и се изписват наопаки, като гледани в огледало.