Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 17

Едгар не се объркваше дори следата да пресечеше друг елен.

— На нас ни трябва еленът, който се е отклонил надясно — каза ми тихо. — Другият е много слаб.

— Как разбра? — прошепнах. Следите ми изглеждаха съвсем еднакви.

Едгар ме накара да коленича и огледам отблизо вторите следи.

— Виждаш ли разликата? Поклатих глава.

— Проследи дупките. — Така наричаше следите от копитата. — Задните му крака се приземяват пред следите от предните, което значи, че е слаб. Тялото на охранения, дебел елен е прекалено голямо, за да се кръстосат така краката.

След един от тези походи в гората Едгар започна да се отнася с мен едва ли не с благоговение. Бях забелязал, че дълбоко вярва в знаци и поличби. Аз като староверец намирах това за съвсем естествено. С Едгар имахме много общи неща в областта на религията. Той почиташе много от моите богове, макар и под различни имена. Один, моят бог, познаваше като Вотан; наричаше Тир, бога на войната, Тив, червенобрадият Тор пък бе Тунор. Имаше и други богове, много от които чувах за пръв път, богове — лечители и кръстници, домашни богове и богове на времето, и водни и дървесни богове; вечно правеше знаци, за да ги умилостиви, пръскаше по няколко капки от супата в огъня или чупеше гъвкава клонка, увиваше я на венец и я полагаше на някой покрит с мъх камък.

През въпросния ден напредвахме тихо през букова гора по следите на един елен. Дирите ни изведоха на усамотена поляна сред дърветата. В средата се издигаше огромен дъб, много стар, с Полуизгнило, обрасло с мъх стъбло. В основата му имаше ниска каменна стена. Когато се приближих, видях, че пази отвора на малък кладенец.

Едгар взе едно камъче и го пъхна в дупка в кората на дъба. Там вече имаше и други камъни; предположих, че така дъбът изпълнява желания.

— Младите двойки идват тук да молят за деца — обясни ми Едгар. — Мислех, че ако и аз сложа камък, ще си върна дъщерята. — Махна към кладенеца. — Неомъжените момичета пускат сламка и броят колко мехурчета ще се надигнат. Колкото са те, толкова години ще минат, докато се омъжат.

Забележката му докосна болезнена тема. Откъснах клонче и се наведох да го пусна в кладенеца. Видях отражението на черната вода. Желанието ми, разбира се, не бе да науча кога ще се оженя, а кога пак ще видя Елфгифу, по която линеех. При всеки удобен случай бях рискувал, като прескачах до бурга с надеждата да я зърна, и всеки път бях оставал разочарован.

Сега се наведох над кладенеца, но преди да пусна клончето, се случи нещо съвсем непредвидено.

От шест-седемгодишен знам, че съм един от малцината, надарени с така нареченото ясновидство. Майка ми, ирландката, на времето била известна с тази си дарба, която сигурно бях наследил от нея. От време на време получавам странни предчувствия и видения. Дори съм виждал мъртъвци и сенките на хора, които скоро ще умрат. Тези неща се случваха без предупреждение, и понякога ги деляха месеци, дори години. Една мъдра жена в Оркни — сама притежаваща дарбата — предположи, че аз просто откликвам на света на духовете, ако съм в компанията на човек, който притежава силата. Тя го нарече нещо като вълшебно огледало.