Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 123

Хаеринг не оказа повече отпор. Илуги изглежда реши, че убежището му е осквернено, а може и никога да не бе убивал човек и искаше да довърши започнатото. Имаше нещо маниакално в начина, по който челно се спусна с меча си към невъоръжения млад мъж. Норвежецът се стресна, извърна се и хукна по чорапи из тревата. Само че нямаше къде да избяга. Илуги мрачно преследваше жертвата си, без да спира да размахва меч, а Хаеринг се извиваше и приклякаше, за да избегне ударите. Тичаше към камъка, който прикриваше входа към землянката. Може би искаше да се скрие зад него, но не познаваше терена. Зад камъка започваше стръмен наклон, който свършваше при ръба на канарата. Оттам до морето имаше четиристотин метра пропаст. Хаеринг хукна право надолу, към пропастта. Може да мислеше, че скоростта му ще го изнесе достатъчно далеч, или изпадна в паника, или искаше да умре от собствената си ръка, не от меча на Илуги. Каквито и да бяха намеренията му, изтича право до ръба на пропастта, без да се колебае се метна напред… продължи да тича, все едно още бе на твърда земя. Размаха ръце и крака и се изгуби от погледа ни.

Отидох при Илуги, предпазливо приклекнах и припълзях напред, за да надникна към зейналата пропаст. Далеч долу на брега в странна поза лежеше натрошеното тяло на катерача. Хората на Онгул вдясно от мен бяха видели трагедията и вече гребяха към мястото, за да приберат трупа.

През следващите три месеца не се направиха повече опити да ни прогонят от Дранг. Смъртта на Хаеринг може би шокира фермерите, които бездруго имаха достатъчно работа през лятото. Приятелски настроеният селянин ни посети само два пъти и донесе новини. Основното събитие бе смъртта на Снори Годи през зимата. Старейшеското място наследил синът му Тород — мъжът, когото Гретир пощади. Запитах се дали Тород е наследил и надзора над огнения рубин, който оставих у баща му и дали Снори му е разказал историята на камъка.

Кръвният ми брат посрещна мрачно новината за смъртта на Снори Годи.

— Изчезна и последната ми надежда за справедливост — каза, когато седнахме на любимото ни място до пропастта. — Знам, че Снори отказа да поеме защитата ми на Алтинга, когато се върнахме в Исландия и че ти говори с него от мое име. Но аз все пак хранех тайната надежда, че ще промени решението си. Нали пощадих сина му Тород. Но сега е твърде късно. Снори беше единственият човек в Исландия, който имаше престижа и познанията по право да отмени присъдата ми.

След кратко мълчание Гретир се обърна към мен и умолително каза:

— Торгилс, искам да ми обещаеш нещо: искам да ми дадеш дума, че ще направиш нещо велико с живота си, не да ме оплакваш безполезно, ако моят живот бъде без време прекъснат от ръката на враговете ми. Искам да продължиш да правиш нещата, които моят лош късмет не ми позволи да направя. Представи си, че моят дух, филгя, стои неотлъчно на рамото ти, вижда това, което виждаш ти и изпитва същите неща. Един мъж следва да прекара живота си в търсене на възможности и тяхното изпълнение. Не като мен, впримчен този остров, прочул се с това, че оцелява напук на врага.