Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 122

С Гретир разгадахме стратегията на Онгул едва след като тя се провали, и то на косъм. Забелязахме лодката отдалеч. Скоро вече се виждаха четиримата или петима мъже на борда и около десетина овце Хаеринг стоеше скрит, вероятно клекнал сред животните. Онгул бе на кормилото, насочваше лодката към плажа в подножието на стълбата. Движеше се по малко странен курс, тогава не разбрахме защо. Имаше един кратък момент, в който лодката заобикаляше острова толкова близо до скалите, че ставаше невидима от върха. Точно тогава Хаеринг трябва да се е плъзнал зад борда и преплувал до брега. Секунди по-късно Онгул и лодката му отново се появиха, мъжете се облегнаха на греблата, а Онгул извика на Гретир и поиска разрешение да пусне още овце на острова. Гретир му отговори; започнаха преговорите. Обичайната предпазливост на Гретир бе приспана. Предупреди Онгул, че в мига, в който някой опита да се качи по стълбите, ще изтегли най-горната. Междувременно мъжете с нарочно суетене започнаха да подготвят овцете за изтеглянето.

Без ние на върха да подозираме, Хаеринг бе започнал да се катери по скалата, по маршрут, който никой не бе пробвал или дори смятал за възможен. Изкачването му без съмнение бе истински подвиг. Без никаква опора младежът някак успял да открие стъпенки и издадени камъни, в които да се вкопчи. Изтеглял се нагоре, покрай гнездящите птици. На места скалата бе толкова издадена, че трябва да е увисвал само на пръсти, докато открие опорна точка, и на четири крака, като паяк, да продължи нагоре.

За да не се подхлъзне, носеше дебели вълнени чорапи, които бе намокрил за по-добро сцепление. Знам за мокрите чорапи, защото аз пръв видях Хаеринг. Предупреди ме старият сив овен. Гретир, Илуги и Глаум се бяха скупчили при стълбата и обсъждаха с Онгул и селяните разтоварването на овцете. Аз напротив, нарочно останах по-далеч от ръба, за да не ме видят отдолу. С изключение на докаралия ме фермер, никой не знаеше, че съм на острова, и сметнах за уместно да запазя присъствието си в тайна. Затова и забелязах внезапното раздвижване сред овцете, пасящи до ръба от обратната на Гретир страна. Животните надигнаха глави и застинаха място, втренчени празно напред. Бяха подплашени и видях, че напрягат мускули, готови да побегнат. Старият сив овен обаче само уверено изприпка напред, сякаш очакваше да го погалят. Миг по късно видях на скалата от нищото да се появява ръка и да опипва за опора. После се появи главата на Хаеринг. Бавно, много бавно, се изтегли над ръба и се просна по лице в тревата. Тогава и видях мокрите чорапи и забелязах, че за да намали теглото си, е въоръжен само с привързана на кожен ремък брадвичка.

Тихо изсвирих, за да предупредя останалите. Гретир и Илуги едновременно се извърнаха и незабавно засякоха опасността. Докато Хаеринг се изправяше, Гретир каза нещо на Илуги. По-малкият брат настъпи към вече капналия Хаеринг, големият остана на място, в случай че великанската му сила потрябва, ако се наложи с помощта на Глаум да изтеглят стълбата.

Горкият Хаеринг. Беше напълно изтощен от зрелищното си изкачване, а вместо да открие Гретир и Илуги сами, се озова изправен пред четирима мъже, и то без предимството на изненадата. Развърза секирата. Може да беше виртуозен катерач, но не го биваше като воин. Държеше секирата отпусната пред себе си и когато Илуги замахна с меча си, с лекота я изби от ръцете му.