Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 121

— Не знам какво ме прихвана. Беше черен бяс, не нещо, с което се гордея. Понякога си мисля, че когато те преследват като див звяр, накрая наистина се превръщаш в животно. Ако твърде дълго живееш встрани от нормалните хора, изгубваш навика да се държиш нормално.

— Ами брат ти Илуги? Защо не го отпратиш? Той не е длъжен да следва съдбата ти.

— Опитвах се да го убедя да се прибере у дома — отговори Гретир. — Но с него твърде много си приличаме. Упорит е. Няма да допусне някой да диктува на него или на семейството му какво да прави, а той наистина държи на семейството. Така сме възпитани. Даже майка ми не иска да се предавам. Когато с Илуги се сбогувахме с нея, преди да дойдем тук, тя каза, че не очаква да ни види отново живи, но се радва, че пазим доброто име на семейството.

— А Глаум? Каква роля играе той във всичко това? За мен само един мързелив непрокопсаник, шут.

— Срещнахме Глаум на идване към острова — каза Грети Стана съвсем случайно. Глаум е никой. Няма дом, земя, нищо. Но е забавен и компанията му може да е приятна. Сам предложи да дойде на острова с нас и съм склонен да му позволя да остане колкото поиска. Гледа да помага, събира дърва, вдига с мен стълбите, ходи за риба и наглежда острова.

— Не се ли тревожиш, че може да те нападне, като Червената брада, за наградата?

— Не. Глаум не е такъв. Твърде е мързелив, твърде слаб.

— Обаче в него все пак има нещо, което ми навява лошо предчувствие — казах. — Не мога да определя какво, но имам чувството че той ще ти донесе нещастие. Ще ми е по-спокойно, ако го отпратиш.

— Може и така да направя — каза Гретир, — но по-късно.

— Може нещата да се оправят. Чувал съм, че ако оцелееш двадесет години като изгнаник, присъдата ти се счита за отслужена. Значи ти остават още няколко години.

— Не мисля — мрачно отговори Гретир. — Все нещо ще се обърка преди това. Нямам късмет, а враговете ми не ще се откажат. Всяка луда глава ще се пробва да ме убие или залови, заради репутацията ми и наградата.

Предчувствията му се сбъднаха в началото на пролетта, сезонът, в който фермерите водеха овцете на Дранг за лятната паша. Без съмнение това ги подтикна, под водачеството на Торбьорн Онгул, да скроят план да си върнат острова. В района пристигнал млад норвежец на име Хаеринг, като всички чул за огромната награда и че Гретир живее на остров Дранг. Свързал се с Торбьорн Онгул и му се похвалил, че няма скала, която да не може да изкачи и че ако стъпи на Дранг без знанието на Гретир, ще изненада престъпника и го убие или рани толкова сериозно, че останалите да успеят да превземат острова. Торнбьорн Онгул проявил хитрост. Решил, че най-добрият начин да се приближи Дранг, без да предизвикат подозренията на Гретир, е с голяма лодка с десет гребла и товар овце. Щял да извика на Гретир и поиска разрешение да разтовари животните. Онгул пресметнал, че Гретир ще се съгласи, защото вече е изчерпал стадото на острова. Междувременно Хаеринг щял да изкатери скалите от обратната страна на Дранг и да се промъкне към Гретир в гръб.