Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 117

Обходих брега на фиорда, като отсядах във ферма след ферма претекст, че търся да закупя земя. Пътувах под измислено име, защото нямах никакво желание Гунхилдур или баща ѝ да научат, че съм се върнал в Исландия. За това знаеше само Снори Годи, на когото се обадих, за да обсъдим откупуването на огнения рубин. Той продължаваше да пази камъка и аз му оставих основната част от среброто си, като го помолих да изчака, преди да го предаде на семейството на Гунхилдур, за да имам време да се видя с Гретир. Оставих си сребро само колкото да докажа на селяните в Скагафиорд, че мога да си позволя да закупя земята им.

Бързо открих фермера, за когото бе най-вероятно да е свръзката на Гретир. Притежаваше най-близката до Дранг ферма и в имота си имаше удобен пристан и навес за лодки. И по-важно, не спадаше към хората на Торбьорн Онгул, най-големият земевладелец в областта. Торбьорн Онгул прецених като костелив орех. Всичко у него бе отблъскващо. Беше едноок — като дете мащехата му го ударила и без да иска ослепила, кисел, войнствено настроен и очевидно интригант и грубиян.

— Ще прогоним онова копеле от острова, даже да ми струва живота — увери ме той, когато засегнах темата за Гретир. — Половината мъже тук са прекалено страхливи да направят нещо. Изкупувам техните дялове от Драг — преди го ползвахме на общи начала — и в бъдеще аз ще съм този, който ще решава. — Замълча за миг и ме изгледа подозрително. — Ти защо точно се интересуваш от острова?

— Просто се чудех: дали ако купя ферма по тия земи, ще мога да закупя и дял от острова и да закарам там малко овце?

— Не и без моето позволение — тросна ми се той. — Докато изобщо сключиш сделката, аз ще гледам да държа основните дялове на острова. Може да пишеш Гретир мъртъв. Кучия син го чака голяма изненада.

Върнах се при фермера, за когото предполагах, че снабдява с храна Гретир. Предложих му солидна сума сребро и той очаквах, се съгласи по тъмно да ме прекара с лодката си до острова. Предупреди ме обаче, че Гретир е опасен и непредсказуем.

— По-добре ще е да внимаваш. Прихванат ли го, става страшен. Миналата есен, мен ме нямаше, преплувал от острова и дошъл да търси храна. Съблякъл мокрите си дрехи, легнал до огъня и заспал. Две от прислужничките влезли и го заварили чисто гол. Едната подхвърлила някаква закачка за големината на пениса му. Гретир я чул. Скочил вбесен, сграбчил я и я изнасилил. Знам, че е на острова отдавна, но постъпката му все пак е жестока.

Разказът на фермера ме потисна. Знаех, че Гретир е избухлив и непредсказуем. Сам бях ставал свидетел на достатъчно примери за дебелашкото му поведение. Но преди поне не посягаше на жени. Дори според слуховете, няколко пъти точно жени го съжалявали и укривали в домовете си. Бях отвратен, че е изнасилил заради една прибързана забележка. Започнах да се опасявам, че дългото изгнание е изкарало Гретир от равновесие и той е подивял, и се зачудих какво ли посрещане ще устрои на кръвния си брат.