Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 115

Поредният граф на Оркни също като Кнут бе от новото поколение — енергичен, амбициозен и безскрупулен. Казваше се Торфин и Херфид извади късмет. Младият граф търсеше скалд, който да се погрижи за репутацията му и Херфид получи пробно мястото. Впоследствие — научих — бил назначен пожизнено, след като Торфин чул, че започнали да го наричат „Могъщия“, както го описал Херфид.

За моя най-голяма изненада, бабата на графа, Ейтме, бе още жива. Не я бях виждал от почти осем години. Почти не се бе променила, може би бе само малко по-прегърбена и по-плешива, затова и ходеше със стегнато завързан под брадичката шал. Но умът ѝ бе буден като преди.

— Значи едва не умря в нова битка — изсумтя срещу ми вместо поздрав. Не бях учуден. Ейтме беше прочута волва, магьосница, и знаеше или можеше да предрече почти всичко. Точно тя ми каза, че съм един вид огледало на духовете — че пророческата ми сила се проявява най-често, когато съм с човек, който също притежава дарбата.

— Искам да те питам нещо — казах аз. — Имах едно видение, което не разбирам. Не съм го споменавал на никого.

— Разкажи ми.

— Случи се по време на една морска битка. Изведнъж над главите ни се изсипа ледена градушка. Вятърът, който навяваше града, като че ли бе все в нашите лица и изобщо не пречеше на врага. Духаше така силно, че отклоняваше стрелите и копията ни. Не беше обикновен вятър, всички решиха така. Някои от мъжете от Винландия и Витландия извикаха, че са ни направили магия.

— Ти как мислиш? — попита старицата.

— Мисля, че враговете ни имаха свръхестествен съюзник. Видях я — беше жена, появи се сред градушката. Яздеше по вятъра и в началото я взех за валкирия, дошла да отведе мъртвите. Но тази жена беше различна. Имаше жестоко лице и студени очи, и беше изпаднал в бяс, пищеше срещу ни и ни сочеше с изкривените си като на пръсти. Където се появеше, градът ставаше по-гъст, а вятърът се усилваше.

Ейтме презрително се изсмя на невежието ми.

— Валкирия, как ли не. Не си ли чувал за Торгерд Холгабруд? Нея си видял.

— Коя е тя?

— Транд я познаваше. Появи се при залива Йорунга при първия разгром на йомсвикингите. Тя е богинята-закрилница на северните норвежци. Граф Хаакон ѝ принесъл в жертва собствения си седемгодишен син. От благодарност Торгерд Холгабруд до ден-днешен се връща и помага за разгрома на йомсвикингите. Торгерд е бойна фурия и пие кръв.