Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 116

Трябва да съм я изгледал скептично, защото Ейтме се пресегна и ме сграбчи за рамото.

— Чуй ме: скоро след клането в Клонтарф в Кейтнес и Фарос видяха знамения. Там валкириите наистина се появиха на староверците — дванадесет валкирии на коне. На всяко място издигнали станове. Вътък и основа им били червата на мъртвите, тежести — черепите, совалката им била стрела. Тъчели и пеели на падналите в боя мъже. Може никога да не си чувал за Торгерд Холгабруд или сестра ѝ Ирпа, но твоите лужици и витландери са били прави. Онзи ден сте си имали работа с волва, някой е привикал градушката и вятъра, и е насъскал Торгерд да се бие срещу вас. Поучи се от случилото се. Бъди нащрек срещу тези, който използват тъмните сили, за да те победят.

След няколко месеца забравих думите ѝ и скъпо платих за това.

Когато пристигнах в Исландия, открих, че Гретир се е превърнал в легенда. Невероятно, но все още бе на свобода и продължаваше да се изплъзва на всички опити да бъде заловен. Истински подвиг, предвид това, че никога не бе обявявана таткова висока цена за главата на престъпник. Торир от Гард бе удвоил наградата и няколко ловци на глави се бяха пробвали, но не успели да докопат парите. Доста забавни разкази се носеха за един от тях. Гретир го надвил и накарал да се съблече и се прибере вкъщи полугол. Имаше и по-невероятни истории, които ми напомниха как с Гретир ограбихме гробищната могила. Твърдеше се, че Гретир бил хвърлил от една скала някаква зла тролка или че плувайки под един водопад, открил великан, който живеел в пещера. Всички бяха единодушни в едно — Гретир сега живее на някакъв остров в северозападните фиорди.

— Защо някой не събере група другари и не отиде да го залови? — попитах аз.

Човекът, който ми разказваше всичко това, фермер от Рейколт приютил ме за през нощта, поклати глава.

— Трябва да видиш острова, който си е избрал за убежище — възрази фермерът. — Отвесни скали, по които е почти невъзможно да се изкатериш. Единственият начин да стигнеш върха, е по въжени стълби, но Гретир ги изтегля, когато види да приближа непознат кораб. И не е сам. По-малкият му брат Илуги живее при него, а се говори, че имат и слуга, някой си Глаум. Може да има и други, трудно е да се каже. Откакто е там, Гретир не е пускал никой на острова. Чух, че местните селяни здравата се ядосали. Преди пасели там овцете си. Някой селянин се качвал, пускал въже и качвал овцете една по една. Горе можеш да ги оставиш и без овчар, няма къде да избягат. Островът се казвал Дранг, което значи скала в морето, и се намирал в устието на Скагафиорд.

— Има ли начин да се стигне дотам? — полюбопитствах аз.

— Говори се, че Гретир от време на време плува до брега, но това е невъзможно. Островът се пада твърде навътре във фиорда, а има и силни течения.

Странно, помислих, как един селянин може да вярва в тролове и великани, живеещи под водопади, но не и в плуването на дълги разстояния. Нали в Норвегия видях Гретир да прави точно това.

Разбрах скептицизма на селянина, когато няколко дни по-късно застанах на брега на Скагафиорд. Дранг се падаше далеч към хоризонта. Формата му ми напомни масивните блокове лед, които от време на време течението довяваше в пристанището Ейриксфиорд в Гренландия. Само че те бяха в жизнерадостно, искрящо бяло с лек оттенък, докато остров Дранг представляваше мрачно, квадратно петно, от което те побиваха тръпки. Мисълта да преплувам ширналото се море — а виждах как се завихря отливът — ми се стори почти безумна. Гретир трябва да имаше на сушата ятак, който от време на време да прескача с лодка до острова и му носи храна и новини.