Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 113

Последната забележка ми се стори неуместна.

— Не разбирам как разгромът на йомсвикингите е спасил краля. Ние така и не пристигнахме на уреченото място.

— Погледни го от тази страна. Кнут напоследък храни все подеми подозрения спрямо Улф. Страхува се, че графът крои заговори срещу него, а твоят разказ за засадата потвърждава лицемерието на Улф. Корабите му са нападнали йомсвикингите, знаейки, че сте подкрепления на краля. Не са очаквали да има оцелели, които да разкажат за случилото се. А излезе, че засадата забави корабите на Улф и те изтърваха важната битка при река Холи. В противен случай графът може би щеше да се почувства достатъчно силен да мине на страната на шведите. И това щеше да е краят на Кнут.

Реших, че Кяртан мисли прекалено цинично, но времето доказа правотата му. Разривът между краля и граф Улф не закъсня. Играели шах. Кнут, фанатичен почитател на играта, сгрешил и Улф прибрал един от конете му. Кнут настоял да повторят хода; това толкова разгневило Улф, че той скочил на крака, прекатурил дъската и изхвърчал от стаята. Кнут извикал зад гърба му, че това се равнява на бягство. Улф му го върнал с хапливата забележка, че тъкмо Кнут е щял да бяга от река Холи, ако силите на Улф не са се били на негова страна.

Тази нощ графът потърсил убежище в църквата в Роскилде. Това не му помогнало особено. Призори Кнут изпратил в църквата хускарл със заповед да убие Улф, нищо че после християните негодуваха, че в техен храм е извършено убийство. Лично мен случилото се притесни по съвсем лични причини. Улф бе женен за сестрата на Кнут. Щом Кнут бе готов в името на трона да убие зет си, значи изобщо не би се поколебал да отнеме живота на любовника на кралицата.

— Искам подробности! — възкликна развълнуван Херфид. — От това ще излезе чудесна сага — „Последната битка на йомсвикингите“. Ще ми опишеш ли предводителя на датчаните? Имаше ли размяна на обиди между него и Транд? Премериха ли сили в единоборство? Това ще е добър момент, ще грабне вниманието на публиката.

— Не, Херфид, беше както ти го описах. Хаотично и грозно. Не видях кой отсече крака на Транд и дори не знам кой предвождаше датчаните. В началото мислехме, че са на наша страна и са тръгнали да се присъединят към краля. После ни нападнаха. — Гърлото ме болеше. Когато се изморях, гласът ми внезапно променяше тембъра си, като на момче в пубертета.

По една щастлива случайност Херфид пътуваше на кораба, който Кяртан уреди да ме отведе от дворцовите интрига. Херфид в крайна сметка се бе отказал от опитите да получи постоянна работа като кралски скалд и сега пътуваше към Оркни, с надеждата, че новият граф може да пожелае да се възползва от услугите му.