Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 112

Когато свърших, Кнут се обърна към Кяртан и направо попита:

— Това вярно ли е?

— Да, милорд. Познавам този млад човек и мога да гарантирам за честността и смелостта му.

— Той не бива да разказва това на никой друг.

— Казах му да не го прави, милорд.

— Е, определено заслужи среброто си. Колко обещахме на йомсвикингите?

— По петнадесет марки на човек, милорд. Половината предварително, останалото — след като са се били за вас.

— Явно са се били, а да получи парите си се явява само един човек. Ще удвоя сумата. Виж ковчежникът да му даде тридесет марки. И гледай да го скриеш някъде. Още по-добре, уреди да бъде отпратен някъде надалеч.

Кралят се обърна на пети и си тръгна. Резкият му тон ме накара да се почудя дали знае за връзката ми с Елфгифу.

Докато Кяртан ме водеше към стаята си, се осмелих да попитам:

— Кралицата, Елфгифу, тук с краля ли е?

Кяртан спря и се обърна рязко към мен в мрака. Не виждах лицето му, но гласът звучеше непривично сериозно.

— Торгилс — каза, — нека ти дам един съвет, макар и да знам не това искаш да чуеш. Трябва да забравиш Елфгифу. Да я забравиш напълно, в името на собствената си безопасност. Не разбиращ дворцовия живот. Синът на Елфгифу, Свейн, сега е на десет години. Прилича на баща си по вид и маниери и Елфгифу храни амбиции той да наследи Кнут, не децата на кралица Ема.

Опитах се да го прекъсна.

— Не знаех, че има син. Изобщо не ми е споменавала.

Кяртан безмилостно продължи.

— Всъщност има двама синове, от малки отраснаха в Дания. Това че е „забравила“ да ти спомене за тях само доказва правотата ми. Точно в момента залогът за Елфгифу е голям — самият трон на Англия. Ако реши, че ти я застрашаваш, заради случилото се в Нортамптън… Не те обвинявам в нищо, Торгилс. Просто искам да проумееш, че Елфгифу може да представлява заплаха за теб. Пожелае ли, става безмилостна, повярвай ми.

Бях потресен. Първо изгубих Транд, а сега разбиха и представата ми за Елфгифу. Майка на две момчета, амбициозна кралица, подла, крояща заговори — това не бе красивата, страстна жена, спомена за която ревниво кътах през изминалите две години.

Гласът на Кяртан омекна:

— Торгилс, благодари се на Один, че си още жив. Можеше да си труп като другарите си на дракара. Млад си, свободен, а скоро ще бъдеш и богат. Утре ще те заведа при ковчежника и ще получиш кралската си премия. Погледни на желанието на Кнут да се отърве от теб като на поредния знак, че Один те пази. Дворецът е змийска яма на интриганти, от които ще е най-добре да стоиш далеч. Може да си мислиш, че кралят проявява щедрост към теб, но ако датските кораби, които са ви нападнали, бяха стигнали река Холи навреме за битката, Кнут може би щеше да изгуби короната си. А монарсите не обичат да са длъжници на никого.