Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 111

Накрая от мъките ме спаси Один. Промъкнах се в Роскилде като скитник, мръсен и с безумен поглед, и бях веднага арестуван от един часови. Один бе наредил така, че командир на стражата през този ден да е Кяртан, едноръкия хускарл. Когато ме заведоха при него, той ме изгледа изумен.

— Торгилс, изглеждаш така, сякаш те е дъвкал човекоядеца Нидхогер. Какво, в името на Тор, ти се е случило?

Хвърлих поглед към часовия и Кяртан схвана намека ми. Отпрати го обратно на поста му, след което ме накара да седна и нахраня, преди да разкажа историята си. Успях да преглътна с купа топла овесена каша.

Разказах на Кяртан за засадата и края на йомсвикингите.

— За първи път чувам за това — каза той след дълго мълчание. — Срещнали сте датчаните на толкова затънтено място, че никой не знае за битката. Предполагам, че победителите са се погрижили за раните си и са отплавали. Ако са били изменници, значи ще си траят, защото събитията ги изпревариха.

— Какво искаш да кажеш? — попитах прегракнало.

— Докато ти и йомсвикингите сте се били в Селандия, кралят и флотата му заловиха врага до бреговете на Скане. Имаше голяма битка в устието на река Холи. И двете страни се изкарват победители, но лично аз мисля, че разгромът ни се размина на косъм. Все пак отблъснахме шведите и норвежците, засега. — Замълча, после попита: — Трябва да съм сигурен — кога каза, че беше битката?

— Изгубил съм представа за времето — отговорих, — но трябва да беше преди около две седмици.

— Най-добре ще е лично да разкажеш историята си на краля. Мога да го уредя. Но не казвай и дума на никого, докато не мине аудиенцията ти при Кнут.

— Искам да се видя с Торкел Високия — казах. — Последните думи на Транд към мен бяха да му предам, че позорът от залива Йорунга е измит.

Кяртан ме изгледа.

— Значи не знаеш за промените в двора на Кнут?

— Какво се е случило?

— Не можеш да говориш с Торкел, толкова е сигурно. Мъртъв е. И колкото и да е странно за такъв стар воин, умря в леглото си. Или посланието на Транд ще го достигне само ако двамата се срещнат във Валхала. Смъртта на Торкел беше спънка за Кнут. Кралят го бе назначил регент тук, в Дания, и когато той умря, мястото му зае граф Улф.

— Но точно хората на Улф ни нападнаха!

— Именно. Затова ще е най-разумно да не казваш на никого за засадата.

Кяртан трябва да се ползваше със значително влияние, защото срещата ми с Кнут се състоя същата тази вечер, тайно, далеч от Галската резиденция. Бяхме само тримата — Кяртан, аз и съпругът на жената, която продължавах да обичам.

За пръв път имах възможността да огледам Кнут отблизо и видът му естествено породи у мен ревност. Кралят се бе приготвил за пир; носеше разкошно синьо наметало, захванато на дясното рамо със златна тока, туника от фин лен с втъкана златна нишка, златотъкани ширити по подгъва и ръкавите, алени чорапи и жартиери. Дори меките му кожени обувки бяха бродирани на златни квадрати. Самият той изглеждаше енергичен, властен и благороден. Това, което най-много ме порази, бе че е на моя възраст, може би три или четири години по-голям. Набързо пресметнах наум. Трябва да бе предвождал армията си преди да навърши двадесет години, когато аз съм бил още във Винландия. Почувствах се нищожен. Съмнявах се, че Елфгифу ме е намирала за достоен заместник на краля. Кнут имаше великолепна физика; красотата му загрозяваше само носът, дълъг, тънък и леко гърбав. Но и това се компенсираше от очите, които бяха големи и раздалечени, със спокоен, самоуверен поглед. Поне така гледаше, докато аз прегракнало се запъвах с разказа си.