Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 104

Неочакваната маневра отново хвана датчаните неподготвени и ни спечели няколко скъпоценни корабни дължини преднина. Спогледахме се, чудейки се какво ли е намислил Транд. Никой не подложи на въпрос решението му. От мига, в който пое руля, го бяхме приели за командир. Извърнах се и погледнах към носа. Отпред се простираше брегът на Селандия, нисък и равнинен, без признаци за пристанище или проток, в който да потърсим убежище. И все пак Транд насочваше кораба ни право натам, и като че ли имаше план как да ни спаси.

Капитаните на двата датски кораба трябва да бяха също толкова озадачени. Намалиха скоростта и се допитаха един друг, крещейки през разстоянието между корабите. Явно решиха, че каквито са намеренията ни, още могат да ни изпреварят, преди да стигнем земя. Носовете им отново започнаха да порят вълните, наклонът мачтите им се увеличи, двата кораба легнаха срещу вятъра и подбиха преследването. Целият екипаж на нашия дракар, с изключение на петимата моряци по платната, се бяхме струпали на наветрената страна, за баланс.

Бавно и неумолимо датските кораби скъсяваха разстоянието помежду ни. В далечината третият кораб довърши другарите ни и вдигна платно, за да се присъедини към гонитбата. Можехме само да седим и да гледаме приближаващия се враг. Най-добрите им воини се бяха събрали на носа, готови в мига, в който влязат в обсег, да метнат копия по кормчията ни, с надеждата да го поразят и така да осуетят бягството ни.

Един лужик бръкна под пейката, извади ризницата и започна да я навлича през главата си.

— Това ще те завлече на дъното, ако се преобърнем — предупреди го съседът му. — Не видя ли какво се случи с другия дракар?

— За мен е все едно — отговори лужикът. — Не мога да плувам.

Напрежението растеше с приближаването към брега — нисък, жълтеникав плаж, обграден от дюни и ниска трева. Беше безлюден. Нямаше изтеглени на пясъка рибарски лодки, нито къщи, нищо — само кръжащи гладни чайки, каращи се за пасаж хамсия.

— Никой не живее тук. Много е голо — каза селандерът, който бе минавал по този бряг. — Има само плитчини и тук-там пясъчни насипи.

Датчаните почти ни застигаха. Над главите ни безобидно изсвистяха стрела или две. Транд прецени момента, отново легна на руля и рязко промени курса. Дракарът ни зави и като две хрътки, задминали преследвания от тях заек, датските кораби ни изпревариха и трябваше да се справят с инерцията си, за да подновят гонитбата. Транд бе замислил маневрата добре. Първият датски кораб пресече пътя на спътника си; последваха няколко мига объркване, докато пренастроят платната, за да избегнат сблъсъка.

За това време Транд вече бе върнал дракара ни на първоначалния му курс и отново се бе отправил с пълна скорост към брега. Гледаше напред, без да обръща внимание на преследващите ни кораби. Носехме се право към сушата. Малко преди да стигнем прибоя, разбрах какво си е наумил. Пред нас паралелно на брега простираше дълъг пясъчен насип. Вълните се разбиваха и плискаха в плитката лагуна от другата му страна.