Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 106

— Торгилс, имам за теб много важна задача — тихо каза Транд. Развиваше парчето плат, привързано като ешарп около кръста му. — Свали ветропоказателя и на неговото място сложи това. — Платът бе мръснобял, стар и разнищен. — Хайде — каза рязко. — Побързай. Това е знамето на Один. Вееше се в битката с граф Хаакон.

В Исландия Транд ми бе разказвал за знамето, само че не спомена, че говори от личен опит. На знамето на Один няма символ, но в битка тези, които наистина вярват във Всемирния отец, могат да разчетат на него съдбата си. На плата се появява птицата на Один, гарван. Ако грачи с разперени криле, победата е сигурна. Когато сведе посърнало глава, те чака разгром. Докато привързвах знамето, напрегнах с все сила очи за знака. Не видях нищо, само гънки и стари петна.

Вятърът бе утихнал напълно и знамето немощно увисна от пилона си. Погледнах нагоре. Беше затишие пред буря. На север се трупаха черни облаци, небето бе надвиснало заплашително. В далечината мярнах светкавица, много по-късно чух слабото, далечно ехо на гърма. Думата този ден като че ли щеше да има Тор, не Один.

Едва бях закачил знамето, когато датчаните се появиха, гребейки по дължината на лагуната. Трябва да бяха открили безопасен канал през пясъчния риф. Когато видяха, че не понечваме да побегнем и сме безпомощни, те нарочно спряха, за да свалят мачтите си за бой. После се насочиха към нас, по един от всяка страна, с което ни принудиха да разделим защитата си. За да изпълнят маневрата обаче, се налагаше да гребат, което неутрализира численото им предимство, тъй като една трета от мъжете оставаха седнали зад греблата. А и не очакваха да сме готови за отпор. Първата им самоуверена атака бе посрещната с градушка от камъни. Успяха да отвърнат на удара само с няколко стрели и копия, които почти не причиниха щети, докато нашата добре прицелена канонада запрати трима от мъжете връз другарите им на греблата. Втората ни атака бе още по-успешна. Гребците и на двата датски кораба бързо загребаха назад и капитаните обявиха временно изтегляне. Тогава се разнесе див вой. Погледнах към застаналия на предната палуба Транд. Готландерът, свалил шлема и бирнито си, стоеше с лице към врага, гол до кръста и лаеше като див звяр. Беше набит мъж със силно окосмени гърди, които му придаваха вид на огромно животно или трол. Беснееше и гримасничеше, метна се на горния парапет, затанцува присмехулно и засипа врага с обиди, после скочи на палубата и зарипа, размахвайки бойната си секира така диво, че се изплаших да не улучи Транд. В крайна сметка берсеркът се успокои, но пък вдигна щита си и започна бясно да ръфа ръба му.

Дивашката гледка направи врага ни още по-предпазлив и го накара внимателно да обмисли втората си атака. Обикаляха стария ни дракар като два вълка, обградили куц елен. Едновременно се стрелкаха напред, по един от всяка страна, и бързо се изтегляха, след като воините по носа метнеха едно-две копия и предизвикваха ответен залп камъни. Предприеха три-четири такива кратки атаки, докато се убедиха, че запасът ни от камъни е изчерпан, след което отново настъпиха, този път за да ни превземат на абордаж.