Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 103

Вятърът духаше право към кърмата и единствената ни надежда бе да се задържим пред преследващите ни датчани достатъчно дълго, за да им избягаме в тъмното или докато срещнем съюзнически кораби от флотата на Кнут. Дотогава всеки член на екипажа зорко следеше и опитваше да прецени дали разстоянието помежду ни се увеличава или намалява. От време на време поглеждахме към другия ни кораб. Там копираха всяка наша маневра. От жизнено значение бе да останем заедно. Защото когато датчаните ни настигнеха, шансовете ни поне щяха да бъдат най-много три към две срещу ни.

Боговете, лужишките или аезирите, като че ли ни се усмихнаха. Вятърът, който продължаваше да е непредсказуем, се усили. Това помогна на старите кораби, защото при силен вятър скоростта им варираше по-малко в сравнение с новите датски кораби. Колкото повече преднина набирахме, толкова по-големи бяха шансовете ни да срещнем флотата на Кнут. Затова и плавахме с пълни платна, нищо че всички чувахме как основата на мачтата скърца в дървеното си гнездо.

Вятърът вдигна поредица бързи вълни, които повдигнаха древния ни кораб и го накараха да изстене. Вълните ставаха все по-мощни, пяната по гребените им отскачаше от носа, а с подскачането и криволиченето се прояви по-ясно и напрежението, което вълните оказваха върху стария корпус.

Тогава ни порази нещастието. Дали поради липсата на баласт или на нестройните действия на неподготвения ѝ екипаж, но втория йомсвикингски дракар направи фатална грешка. Стана толкова внезапно, че не разбрахме дали платното се сцепи, мачтата се плъзна по дъските на кила или бе просто лош късмет това, че една по-голяма вълна надигна кърмата на втория дракар в мига, в който той подхванат от вятъра се обръщаше странично към прииждащите талази. Корабът рязко заби нос в гребена на една вълна, залитна, завъртя се на място и през корпуса му заприижда вода. Без баласт, който да му предаде стабилност, платното продължи да го тика с пълна скорост напред, а нахлулата вода го влечеше надолу. Корабът в един миг плаваше с пълна скорост, в следващия се килна встрани и заби нос във вълните. Закова се на място толкова рязко, че повечето мъже излетяха във водата; останалите можеха само да се вкопчат за кърмата, единственото, останало над морската повърхност.

Датчаните нададоха триумфален вой. От първия, очевадно флагманския, кораб бясно се подадоха сигнали. В отговор корабът най-близо до нещастния ни дракар плавно спусна платно и на гребла препречи пътя на извадената си от строя жертва. Извърнахме се и безсилно станахме свидетели как датчаните достигат другарите ни. Пробождаха плувците с копията си като заловена в мрежа сьомга. Тези, които не бяха изклани, вече се бяха удавили, повлечени от тежестта на броните. Оцелели нямаше да има.

Трагедията не смути само Транд, все така застанал, висок и съсредоточен, на кормилото на задната палуба. Лицето му не издаваше никакви емоции, вниманието си бе приковал в платното, силата и посоката на вятъра, и балансът на кораба ни. Само два пъти погледна през рамо към клането зад нас, след което — без предупреждение — изви кормилото. Дракарът ни се закова на място и се извъртя срещу вятъра, отправяйки се към далечния бряг.