Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 105

— Ще станем на парчета, като се забием там — измърмори мъжът до мен. — При тази скорост ще се разхвърчим като разсъхнала каца.

— Нямаме избор — отговорих. — Датчаните ни догонват.

Курсът ни изглеждаше самоубийствен. На последните петдесет крачки преди пясъчния вал една вълна подхвана дракара ни и го метна в прибоя. Издутото платно продължаваше да тласка кораба напред с все същата скорост до мига, в който се заковахме на място. Водата стана по-плитка, а вълните — по-стръмни. Видях как Транд изведнъж изтръгна лоста на руля. Миг по-късно крилото на кормилото под кила задълба в пясъка и кормилото се изметна напред. Сега напълно изгубихме контрол над кораба. Килът удари в пясъчния риф и по целия корпус пробяга стържеща ударна вълна. Мачтата ни се строши и катурна напред, повличайки със себе си и платното, и събори мъжа на предната палуба във водата. Той за щастие успя в движение да се вкопчи за кораба и да се набере обратно на борда. За миг дракарът, с прекършена мачта и влачещо се по водата платно, по силата на инерцията си се задържа несигурно на плоското било на пясъчния риф. После една навременна вълна ни връхлетян пренесе отвъд пясъка. Помленият, неуправляем кораб — който вече не бе и кораб, а пълна развалина — на косъм влезе в лагуната.

Преследващите ни датчани веднага завиха. Капитаните им бяха видели колко близо бяхме до пълното разрушение.

— Според мен киловете им газят на педя по-дълбоко от нашия — коментира един от моряците. — Безразсъдно ще е да рискуват такива хубави, нови кораби, не като нашата разнебитена черупка.

— Тя все пак свърши работа, нали? — попита някой.

— Да — отговори морякът. — Засега.

— Как така засега? — попита мъжът и след миг размисъл добави: — В капан сме, нали?

Преди някой да му отговори, ни повика Транд. Стоеше на кърмата на леко поклащащия се осакатен кораб. В сравнение с олелията и паниката на преследването, сега бе толкова тихо, че почти не трябваше да надига глас.

— Братя — започна той, — дойде часът да изпълним клетвата си към братството. Врагът обикаля рифа в търсене на канал, по който да влезе в лагуната. Когато го открият, ще ни нападнат. Трябва да се подготвим да се бием и, ако боговете решат, да умрем като йомсвикинги.

Получихме малка отсрочка, преди датчаните отново да ни връхлетят. Интервалът прекарахме в рязане на жалките остатъци от мачтата и сваляне на платното. Най-високият от мъжете ни прегази брега, където в лагуната се вливаше малко поточе, и събра от дъното му камъни. Приведохме дракара в боен ред, опразнихме палубите, а сандъците подредихме така, че да оформят бойни платформи. Мъжете се въоръжиха, надянаха металните ризници и заеха позиции. Самият Транд се върна на носа, сега вирнат във въздуха и в още по-изгодна позиция.

Отидох при него, но той леко ме избута назад.

— Не — каза, — тук ми трябват изпитани в битка мъже. — След което махна на един готландер. Бях озадачен, защото досега го мислех за чалнат. Докато подготвяхме кораба за битка, той стоеше сам встрани, мърмореше и се подсмиваше, после изведнъж се намръщваше, сякаш е видял демон.