Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 101

Изтъркано е да се каже, че на море всичко се развива бавно до последния момент, след което настава суетня и бъркотия. Но е вярно. Почти нищо не се случи, когато всички седем кораба поеха твърдо по курса си — петте датски вкупом. Нашият кормчия гледаше двата ни кораба да останат на най-много петдесет крачки един до друг. Когато разстоянието между нас и приближаващите сили намаля, ние се вторачихме в непознатите, опитвайки се да разберем що за хора са. Накрая дори нашият датчанин се убеди, че наистина са мъжете на граф Улф. Познаваше униформата на графа и дори му се стори, че разпознава някои от мъжете на борда. Двата кнора определено превозваха датски войски; бяха по-бавни и поддържаха миролюбивата дистанция помежду ни.

В ранния следобед водещият датски дракар леко се отдели от придружителите си и приближи достатъчно, и нашият капитан извика:

— Добра среща. — Изкрещя го със свити около устата длани, като през рупор, за да надвика плискащите се в кораба ни вълни. — Нещо ново за флотата на Кнут? Тръгнали сме да се присъединим към краля.

Последва дълга пауза. Видях, че датският капитан се обърна и пита до другарите си на задната палуба, после пак се обърна към нас и поклати глава, знак, че не е разбрал. Махна ни да намалим и когато корабите ни се доближиха, вдигна ръка към ухото си.

— Отиваме да се присъединим към краля! — Извика пак нашият капитан. Датският пристъпи на фалшборда на кораба си, сякаш дори и най-малкото скъсяване на разстоянието щеше да му помогне да чуе по-ясно. Един от мъжете му се пресегна и го хвана за колана. — Имате ли новини от кралската флота? — изкрещя капитанът ни и изви кормилото така, че изгони вятъра от платното ни и дракарът намали скоростта си.

— Внимавай — раздаде се внезапен вик от горната палуба. Повечето ни мъже се извърнаха към Транд, който предупредително размахваше оръжието си. Тези, които не погледнаха към него, видяха как един от датчаните на задната палуба се наведе, измъкна скрито зад фалшборда копие и го подаде на капитана им, който се засили и го метна през скъсяващото се разстояние помежду ни. Или изкара голям късмет, или наистина го биваше — копието улучи капитана ни. Дори през бученето на вълните чух тихия, тъп звук, с който металното острие се заби в незащитените му ребра. Ютът залитна и се строполи, повличайки със себе си и кормчията. По палубата се разнесе тропот на нозе — Транд профуча покрай нас към задната палуба и се увеси с цяла тежест на кормилото така, че корабът ни зави по вятъра, с кърмата към датския кораб.

— Отпусни платното на щирборда — извика Транд.

Всички ние гледахме напълно слисани, като вкаменили се от шока.

— По-бързо! — изкрещя с все сила Транд. Погледна през рамо, преценявайки разстоянието между дракара ни и враждебния датски кораб.