Читать «Богове на измамата» онлайн - страница 8

Когато стигна до третия етаж, йорданецът им махна да спрат. Извади мобилен телефон, вдигна го до ухото си и прошепна нещо на арабски. После им кимна и тримата се промъкнаха към вратата на апартамента, отбелязан като 36. Хани знаеше, че Мустафа Карами ще е вътре. Всъщност знаеше почти всичко за него — работата му, навиците му, приятелите от училище в Зарка, семейството му в Аман. Знаеше в коя джамия се моли в Берлин, какви мобилни номера набира, коя хауала му изпраща пари от Дубай. Но преди всичко знаеше кога Мустафа Карами е бил в Афганистан, кога се е присъединил към Ал Кайда, кой в организацията му има доверие и кой контактува с него. Хани си беше научил урока, така да се каже, и сега беше време да си вземе изпита.

Докато Хани се приближаваше до вратата, Марван вдигна пистолета. Ферис остана на няколко метра отзад. Държеше пистолета си в презраменен кобур под палтото и сложи дясната си ръка върху гладката метална дръжка. На горния етаж, в друг апартамент, чу приглушено дрънкане на арабска музика. Хани вдигна ръка, за да даде знак, че е готов. Почука силно на вратата, изчака секунда и издумка.

Вратата се открехна и един глас изръмжа:

— Bitte?

Карами не беше махнал веригата. Надникна разтревожено, опита се да затръшне вратата, когато видя непознати лица, но Хани бързо я подпря с крак.

— Здравей, Мустафа, приятелю — рече той на арабски. — Господ е велик. Мир на теб.

Марван застана така, че да може да изрита вратата, ако се наложи.

— Какво искаш? — отговори гласът от апартамента.

— Има един човек, който иска да говори с теб — рече Хани. — Вземи този телефон, ако обичаш. Повярвай ми, само телефон е. Не се бой. — Подаде му бавно телефона през процепа на вратата. Карами не го докосна.

— Вземи телефона, Мустафа — тихо настоя Хани.

— Защо? Кой се обажда?

— Майка ти.

— Какво?

— Майка ти. Чака на телефона.

Младият арабин вдигна телефона до ухото си. Заслуша се в гласа, който не беше чувал от три години. Отначало му беше трудно да я разбере. Тя му казваше колко се гордее с него. Знаела, че ще успее, дори и когато бил малко момче в Зарка. А сега правел големи неща. Бил и пратил пари и хладилник, а сега и телевизор. С парите щяла да си наеме апартамент, където да си седи и да гледа как слънцето залязва зад хълмовете. Толкова се гордеела с него сега, когато бил толкова преуспял. Бил страхотен син, слава на Аллах. Бил мечтата за всяка майка. Божия благословия. Плачеше. Когато се сбогува с него, Мустафа също плачеше. От радост, че е чул майка си, със сигурност, но и от мъка, защото знаеше, че е заловен.

— Ти си мечтата за всяка майка — рече Хани.

— Какво сте й направили? — Мустафа изтри сълзите си. — Не съм направил нищо от това, което казва. Измамили сте я.

— Пусни ме да вляза и ще поговорим.

Мустафа изчака, сякаш се опитваше да си представи как може да избяга, но вече беше във властта на Хани. Махна веригата и отвори вратата. Тримата влязоха в стаята. Беше зловещо празна, нямаше мебели, нямаше никаква украса, само един дюшек до стената и молитвено килимче, обърнато към Мека. Мършавото тяло на Мустафа беше сбръчкано като изхвърлен костюм.