Читать «Богове на измамата» онлайн - страница 7

— Знаеш ли, хората са много глупави — каза той и небрежно махна с ръка. Много ясно, че не давал на агентите си да изтръгват ноктите на хората. Нямало полза: затворниците казвали всичко, за да спре болката. Хани нямаше нищо против хората да го смятат за жесток, но се ядосваше, че може да го смятат за некадърен. По време на тази първа среща обясни на Ферис, че когато има нов затворник от Ал Кайда, го държи буден няколко дни в стаята за разпити, на която йорданците викаха Синия хотел, и после му показва снимка на някой от родителите или децата му. Често това стигало. Семейството можело да свърши онова, което хиляди удари от пазача не можели, сподели Хани. Потискало желанието за смърт и засилвало желанието за живот.

Хората в Лангли винаги описваха Хани като „професионалист“. Имаше нещо снизходително в това, все едно бели хора да описват фъфлещ чернокож като „речовит“. Но хвалебствията по адрес на Хани маскираха факта, че ЦРУ беше станало зависимо от него повече, отколкото трябваше. Като действащ шеф на служба Ферис трябваше да установи връзка с началника на местната тайна полиция. И така, когато преди два дни самият Дийн Мартин лично го беше поканил да участва в операция в Германия, това беше голяма работа. Бюрократите в Близкоизточния отдел се бяха противопоставили и му бяха наредели да си стои на бюрото и да отговаря на съобщенията относно бомбата в Милано. Но Ед Хофман, шефът на отдела, се беше намесил.

— Те са идиоти — каза той за подчинените си, които се бяха опитали да попречат на заминаването на Ферис. После каза на Ферис да му се обади, когато операцията приключи.

Йорданецът отвори задната врата без проблеми и махна на Ферис и Марван да го последват. Коридорът беше тъмен, стените миришеха на мухъл. Като стъпваше безшумно с обувките си от Джърмин стрийт, Хани се заизкачва по бетонните стълби. Единственият звук беше хриптенето на пушач от гърдите му. Марван беше втори. Приличаше на уличен побойник, докаран нарочно заради Ферис. Имаше белег на дясната си буза, близо до окото, и тялото му беше стройно и стегнато като на пустинно куче. Ферис го последва: куцаше едва забележимо, макар че кракът още го болеше.

Марван носеше автоматичен пистолет, очертанията му се виждаха под сакото. Когато изкачиха стълбите, извади пистолета от кобура. Тримата стояха един до друг и се движеха в синхрон. Хани замръзна, когато чу на горния етаж да се отваря врата. Направи знак на Марван, който кимна и притисна пистолета до крака си. Но се оказа само една възрастна германка — излизаше с количката си на пазар. Мина покрай тримата, без да ги погледне.

Хани продължи нагоре. Единственото, което беше казал на Ферис в Аман, беше, че бил подготвял операцията с месеци.

— Ела да гледаш как дърпам спусъка — така му каза.

Ферис не знаеше дали Хани и Марван действително ще застрелят някого. Това щеше да е незаконно, технически, но от Централата нямаха да имат нищо против, ако напишеше доклада както трябва. Америка беше във война. По време на война правилата са различни. Или поне Хофман винаги казваше така.