Читать «Богове на измамата» онлайн - страница 9

— Какво искате? — попита той.

Ръцете му трепереха.

— Помогнах на майка ти — рече Хани. Наведе се към младия мъж. Нямаше нужда да изрича явния извод — че може да я нарани също така, както й е помогнал.

— Измамили сте я — повтори Мустафа. Потрепна, докато го изричаше.

— Не, ние й помогнахме. Дадохме й много подаръци и й казахме, че са от любимия й син. Направихме хасанна, добро дело. — Хани замълча. Изчакваше.

— В затвора ли е? — попита Мустафа. Ръцете му продължаваха да треперят. Хани му подаде цигара и му я запали.

— Разбира се, че не. Говореше ли ти така, сякаш е в затвора? Тя е щастлива. И бих искал да остане щастлива до края на дните си.

Ферис наблюдаваше с широко отворени очи от ъгъла. Не смееше да помръдне и мускулче — от страх да не прекъсне ритъма на Хани. Шефовете му бяха платили за това шоу, така да се каже, но той беше само публика.

Тишината се разтегна много секунди — Мустафа обмисляше затрудненото си положение. Държаха майка му. Бяха го изкарали герой. Можеха да го унищожат, майка му също, ако решаха. Това бяха фактите.

— Какво искаш да направя? — попита накрая. Ферис се напрегна да чуе арабския, за да е сигурен, че няма да изпусне нито дума. Имаше чувството, че гледа еднократно изпълнение на шедьовър. Хани не беше пипнал жертвата си, нито беше заплашвал Мустафа открито, дори не го беше агитирал истински. Това беше красотата на операцията. Хани беше построил шлюз, през който жертвата му беше отнесена принудително и безвъзвратно.

— Искаме да ни помогнеш — рече Хани. — И това, което трябва да направиш, е съвсем просто. Искаме да продължиш да си живееш живота както преди. Не искаме да бъдеш предател или лош мюсюлманин, или да направиш нещо, което е харам. Искаме само да си приятел. И добър син.

— Искате да стана ваш агент.

— Не, не. Не ме разбра. Затова ще говорим по-късно. Най-напред бих искал да ти дам един телефон, за да можеш да се свързваш с мен. — Хани му подаде малък мобилен телефон. Мустафа го погледна разтревожено, сякаш е граната, която всеки момент може да избухне. — Ще се срещнем утре на безопасно място, за да поговорим — продължи Хани. Подаде му едно картонче с адрес в предградие на Берлин. — Моля те: запомни този адрес и ми върни картончето.

Мустафа отвърна поглед, искаше някак си да избегне мрежата, която се затягаше около него.

— Ами ако откажа? — попита той. Гласът му потрепери.

— Майка ти ще бъде разочарована. Тя се гордее с теб. Ти си божията благословия за нея. Така че знам, че няма да откажеш.

Думите бяха мили, но погледът в очите на Хани не беше. Мустафа виждаше, че няма къде да избяга. Вдигна картончето, втренчи се в адреса за десетина секунди, после затвори очи.

— Върни ми го, ако си готов — рече Хани.

Мустафа го погледна и му върна картончето.

— Браво. — Хани му се усмихна окуражително. — Както се разбрахме, ще се срещнем на Ханделщрасе 114 утре в четири. Трябва да почукаш на вратата на стая 507 и да попиташ дали Абдул Азис е там. В отговор ще те попитам дали си Мохсен и ти ще кажеш „да“. Това са ни кодовите имена. Аз ще съм Абдул Азис, а ти — Мохсен. Ако не можеш да дойдеш утре следобед, иди на същия адрес в десет на следващата сутрин. Използвай същите имена. Разбра ли ме?