Читать «Богове на измамата» онлайн - страница 6

Ферис беше малко под метър и осемдесет, с четинеста черна коса и деликатни черти. Устата му лесно се разтягаше в усмивка и в очите му имаше искрички, които му придаваха заинтригуван вид дори и когато не беше заинтригуван. Най-биещият на очи дефект беше куцането, резултат от граната, избухнала в колата му на един път в Ирак, северно от Багдад, преди половин година. Ферис беше извадил късмет — кракът му беше разкъсан от шрапнел, но той оцеля; иракският агент, който беше карал колата, почина. Казват, че добрите разузнавачи са безлични, хора, чиито лица забравяш в претъпкана с хора стая. С оглед на това Ферис си беше сбъркал професията. Беше гладен и нетърпелив и търсеше нещо, което все още нямаше.

Сега вървеше след Хани и помощника му Марван. Заобиколиха внимателно боклуците, които преливаха от контейнера в уличката, и тръгнаха към задната врата. Стената беше надраскана с дебели графити, смесица от немски и турски. Думата до вратата приличаше на „Аллах“. Или пък беше „АББА“, шведската група. Хани сложи пръст на устните си и посочи прозорците на третия етаж. През мърлявите кафяви пердета се виждаше, че свети. Мишената си беше у дома, но това не беше изненада. Хората на Хани бяха наблюдавали мястото няколко месеца, а те не допускаха грешки.

Хани Салаам беше мазен елегантно облечен йорданец. Косата му беше лъскавочерна, прекалено черна за мъж, който гони шейсетте, но нашарените със сиво мустаци издаваха възрастта му. Беше шеф на Службата за общо разузнаване, както беше известна йорданската тайна полиция. Беше властен и възпитан и хората обикновено се обръщаха към него с почтителното османско „Хани паша“, което произнасяха с „Б“, така че звучеше като „баша“. На Ферис отначало му изглеждаше заплашително, но след няколко седмици, започна да мисли за него като за арабски двойник на певеца от 50-те Дийн Мартин. Хани Салаам беше изтупан — от лъснатите до блясък обувки до опушените стъкла на слънчевите си очила. Като повечето преуспели мъже от Изтока се държеше сдържано, едва ли не стеснително. Изисканите му маниери първоначално можеха да бъдат взети за британски, остатък от семестъра, прекаран някога в Сандхърст. Но в основата на характера му беше великодушният, но потаен дух на бедуински главатар на племе. Беше от хората, които никога не ти казват всичко, което знаят.

Хани веднъж се беше пошегувал — когато за пръв път развеждаше Ферис из СОР в Аман, — че йорданците толкова се страхували от него, че наричали централата му Ноктената фабрика.