Читать «Богове на измамата» онлайн - страница 10

Мустафа кимна.

— Ако опиташ да ни изиграеш, ще те намерим. Ако опиташ да се свържеш с приятелите си, ще разберем. Наблюдаваме те денонощно. Ако направиш някоя глупост, ще навредиш на себе си и на тези, които обичаш. Не бъди глупав. Разбра ли ме?

Младият мъж кимна пак.

— Повтори имената, часовете и адреса.

— Абдул Азис и Мохсен. Четири утре следобед или ако не мога да дойда — в десет на другия ден. Ханделщрасе, стая 507.

Шефът на йорданското разузнаване хвана Мустафа за ръката и го придърпа към себе си. Мустафа покорно го целуна по двете бузи.

— Бог да те пази — рече Хани.

— Слава на бога — отвърна младежът, толкова тихо, че едва се чу.

Същата вечер на една тиха маса в почти празния ресторант близо до Курфюрстендам, Ферис зададе на Хани един въпрос. Част от него не искаше да каже и една думичка и само се наслаждаваше на последните тонове, които маестрото беше изсвирил в тишината, след като музиката беше престанала. Но трябваше да попита.

— Твоят човек ще ни помогне ли с Милано? — Това беше единственото, за което ги беше грижа администраторите в Щатите.

— Искрено се надявам, ако не за този Милано, поне за следващия или за по-следващия. Това е дълга война. Ще има много атаки. В ръцете си сега имаме ново парче от нишката. Ще я проследим. И когато видим накъде води, вероятно ще разберем всички атентати. Не мислиш ли?

Ферис кимна. Това не беше истински отговор или най-малкото задръстеняците у дома нямаше да го разберат. Щяха да питат защо Ферис е бил целия път до Берлин с йорданеца, щом като не е разбрал нищо. И въпросът щеше да е основателен.

— Защо изобщо ме покани с теб? — престраши се Ферис. — Бях само багаж.

— Защото те харесвам, Роджър. Ти си по-умен от хората, които Ед Хофман обикновено праща в Аман. Искам да видиш как действаме, за да не повтаряш грешките на другите. Не искам да си арогантен. Това е американската болест, нали? Не искам да умреш от нея.

Хани беше обвит в прозрачен син дим от цигарата си. Ферис го погледна. Нещата се обръщаха. Месец преди бомбата в Милано беше имало друга в Ротердам. В Европа вече редовно използваха коли бомби. Атаките трябваше да направят членовете на мрежата по-лесни за залавяне, а вместо това те бяха станали по-неуловими. Врагът беше сменил бойния си ред. Имаше нов хъс в планирането на операциите — ръката на нов човек. Ферис беше сигурен, че Хани го вижда — това беше заплахата, нали? Това ги беше довело в Берлин този ден.

— Кого преследваш? — тихо попита Ферис.

Хани се усмихна през ластарите дим.

— Не мога да ти кажа, драги.

— Сюлейман — така каза иракският агент.

Почти глътна думата, сякаш тя щеше да го убие, ако някой я чуе.

Сюлейман. Това беше името на терора.

2.

Аман

Аман изглеждаше настръхнал и разтревожен, но пък на повечето места беше нервно напоследък. Америка беше разровила гнездо на стършели в Ирак и те бръмчаха във всеки пазар и джамия в арабския свят — и скоро щяха да бъдат във всеки търговски център на Запада. Анализаторите в Лангли наричаха това разпространение на иракския тероризъм „кървене“. В самолета на Кралските йордански линии, обратно от Берлин, Ферис чу двама добре облечени араби на седалките пред него в първа класа да обсъждат осведомено бомбата в Милано. Колата бомба била същата като тази в Ротердам; не, била по-голяма и имало цилиндри с пропан в колата, за да е по-голяма експлозията. Било дело на Ал Кайда; не, били шиитите, които се правели на Ал Кайда; не, била нова група, по-страшна от всички останали. Не бяха сигурни в нищо друго, освен че за всичко е виновна Америка.