Читать «Бог на гнева» онлайн - страница 95

— В такъв случай бихме предпочели да не е Луфтойфел — заключи Пит.

— Защо?

— Защото за нас би било светотатство, подигравка с Бога, както Го възприемаме ние. Ще са готови да се противопоставят не само на всеки човек, но на човека, който е отговорен за всички днешни наши неволи, към когото самият ти се отнасяш като към нечовешко чудовище.

Шулд строши нов клон.

— Да, разбира се — съгласи се той. — Онзи не заслужава дори дупка в земята, камо ли преклонение. Разбирам какво имаш предвид. Как предлагаш да постъпим?

— Използвай ни за свое прикритие — отвърна Пит, — както беше намислил. Намери го. Приближи се, колкото смяташ за необходимо, за да се увериш в неговата самоличност. След това кажи на Тибор, че си сгрешил. Не той е човекът. И нашите пътища се разделят. Ние продължаваме да го издирваме. Ти оставаш след нас или заминаваш и отново се връщаш, — което е по-лесно, а след това свършваш онова, което трябва да свършиш. И преставаме да се занимаваме с Луфтойфел.

— Какво ще направиш после?

— Не знам. Ще продължа нататък. Може би ще открия заместник. Не знам. Но поне Карлтън Луфтойфел няма да е върху рисунката.

— Следователно това е истинската причина, за да си тук? Не само защитата на Тибор?

— Може да е оказало влияние при вземане на решението — донякъде.

Шулд отново се разсмя.

— Колко далеч би стигнал, за да направиш така, че Тибор да не го зърне? Питам се. Можеш ли да извършиш истинско насилие?

Този път Пит строши един клон.

— Ти го каза — отвърна той. — Не аз.

— Бих могъл да ви направя услуга, просто като си свърша работата — каза Шулд.

— Може би.

— Жалко, че не знаех за това по-рано. Щом ще служа на двама господари, бих могъл да получавам добри надници и от двамата.

— Християнството е във фалит — отвърна Пит. — Но ще те споменавам в молитвите си.

Шулд го тупна по рамото.

— Пит, харесваш ми — каза той. — Добре. Ще постъпим по твоя начин. Тибор не трябва да разбере.

— Благодаря.

Какво ли се крие зад тази хитра маневра, запита се Пит, докато се връщаха. Каква всъщност е причината, главният мотив, ловецо? Парите, които ще ти платят? Омразата? Или нещо друго?

Чу се внезапно скимтене. Шулд беше сритал Тоби, който бе изскочил с ръмжене пред него. Може да беше случайно.

— Проклето куче! — каза той. — Мрази ме.

16.

Пит Сендс нагласи радиостанцията си под лунната светлина насред малка горска поляна на около четвърт миля по пътя от мястото, където си бяха устроили лагер.

Добре се получи, помисли си той, че Шулд предложи онова, което и без това щях да направя.

Постави слушалките и включи предавателя.

— Доктор Абернати — произнесе в микрофона. — Тук е Пит Сендс. Ало?

Чу се пращенето на атмосферните смущения, последвано от:

— Здравей, Пит. Тук е Абернати. Какво става?

— Открих Тибор — докладва Пит.

— Той знае ли за присъствието ти?

— Да. Сега пътуваме заедно. Обаждам се близо до лагера.

— О, значи си се присъединил към него. Какви са плановете ти?

— Малко са объркани — отвърна Пит. — Има и трети човек — името му е Джек Шулд. Вчера го срещнах. Всъщност ми спаси живота. Изглежда наясно къде се намира Луфтойфел. Предложи да ни заведе при него. Утре може би ще пристигнем.