Читать «Бог на гнева» онлайн - страница 96

Пит се усмихна, дочул дълбокото вдишване на събеседника си. След което продължи:

— Успях да се споразумея с него. Той няма да го покаже на Тибор. Ще твърди, че е объркал самоличността му, и ние ще подминем истинския Луфтойфел и ще продължим нататък.

— Почакай, Пит. Не те разбирам. Защо се зае с всичко това от самото начало в такъв случай? Защо измина целия този път?

— Ами — отвърна неуверено Пит, — той ще ми подари тази услуга като отплата за компанията, която ще му направим по пътя.

— Пит, какво премълчаваш? В това няма никакъв смисъл. Има и нещо друго.

— Добре. Той е убиец. Тръгнал е да убие Луфтойфел. Смята, че ще бъде по-малко подозрителен, ако пътува като придружител на хром.

— Пит! Това те прави съучастник в убийство!

— Не съвсем. Аз осъждам убийството. Вече сме го обсъждали. А той може би има законно право да го извърши — като екзекутор. Работи за една полицейска организация. Поне така твърди и аз му вярвам. Така или иначе, аз съм безсилен да го спра, каквито и да са чувствата ми. Ако го видиш, ще разбереш какво имам предвид. Мисля, че щеше да останеш доволен да научиш…

— … за смъртта на един човек. Пит, това изобщо не ми харесва.

— Тогава предложи нещо друго, сър.

— Можеш ли да се махнеш от този Шулд? Двамата с Тибор не можете ли да се измъкнете през нощта? Да продължите сами?

— Много е късно. Тибор няма да се съгласи, ако не му представя неопровержима причина, а аз не мога. Той вярва, че Шулд би могъл да му покаже неговия човек. А и съм сигурен, че не бихме успели да се измъкнем. Шулд постоянно е нащрек. Той е ловец.

— Мислиш ли, че би могъл да предупредиш Луфтойфел, щом пристигнете?

— Не — отвърна Пит, — не и след като уредих нещата така, че Тибор изобщо да не го види или само да го зърне, без да разбере кой е той. Не предполагах, че ще го възприемеш по този начин.

— Опитвам се да те предпазя от съучастие в грях.

— Не го схващам така.

— … при това най-вероятно смъртен.

— Надявам се, не. Вероятно ще трябва да действам по усет. Ще те държа в течение какво се случва.

— Почакай, Пит! Чуй ме! Опитай се да намериш начин да се разделите с този Шулд колкото е възможно по-бързо. Ако не беше той, ти дори нямаше да се доближиш до Луфтойфел. Ти не си отговорен за действията на Шулд, само ако не си в състояние да им попречиш активно или самият ти не се разграничиш от тях. Както морално, така и практически ще си много по-добре далеч от него. Махай се! Махни се от него!

— И да оставя Тибор?

— Не, вземи Тибор със себе си.

— Пряко желанието му? Предлагаш ми да го отвлека? Последва мълчание, нарушавано единствено от тихите атмосферни смущения.

— Не знам как да те посъветвам да постъпиш — каза накрая Абернати. — Това е твой проблем. Но трябва да потърсиш начин.

— Ще видя какво мога да направя — отвърна Пит. — Но няма да бъде много лесно.

— Ще продължа да се моля — добави доктор Абернати. — Кога ще ми се обадиш пак?

— Утре вечер, предполагам. Вероятно няма да съм в състояние да го направя през деня.