Читать «Бог на гнева» онлайн - страница 94

— Разбирам — рече Тибор, изчаквайки реакцията на Пит и разочарован, когато такава не последва. — Наистина има смисъл — добави той, отчасти за да подразни Пит. — Най-великите художници на Ренесанса са притежавали замаха да изобразяват различното. Но никой от тях не е зървал своя обект, образа на Бога. Аз ще го направя и когато хората застанат пред тази рисунка, те ще знаят, че съм го видял, защото ще е вярно. И ще кажат: „Тибор Макмастърс го е видял и е показал онова, което е видял.“

Шулд удари по каручката и се засмя.

— Скоро — каза той. — Много скоро.

Същата вечер, докато събираха съчки за огъня, Пит рече на Шулд:

— Бих казал, че ти абсолютно го преметна. Тази история, че трябва да види Луфтойфел, за да го съхрани в изкуството си, имам предвид.

— Гордост — отвърна Шулд. — Беше лесно. Веднага престана да мисли за мен и се вторачи в себе си. Сега съм част от неговото Пътуване: водачът. По-късно тази вечер пак ще разговарям с него поверително. Може би, ако е възможно да се поразходиш малко след вечерята…

— Разбира се.

— След като приключа, всякакви съмнения, които би могъл да храни относно моята искреност, ще отпаднат. След това всичко ще протече гладко.

Прецизността и чувството за синхронизиране на термостат или сърдечен регулатор, помисли си Пит — ето какво е нужно на един ловец, — усещане за ритъма на нещата и надмощието над тях. Това се подрежда добре. Само че Тибор не трябва действително да види Луфтойфел…

— Вярвам ти — добави Пит. — Не знам точно как да го изразя, затова ще го кажа направо: някоя от двете религии, обвързани с това, означават ли нещо лично за теб?

Шулд скърши с ръце един голям клон.

— Не — отсече той.

— Така предполагах, но исках да си го изясня. Както знаеш, едната от тях означава нещо за мен.

— Очевидно.

— Това, което имам предвид, е, че християните няма да са особено доволни, ако видят Луфтойфел действително изобразен върху стенописа.

— Фалшива религия, фалшив бог, както бихте казали. Какво значение има какво ще лепнат в своята църква?

— Властта — отвърна Пит. — Ти можеш да го разбереш. От чисто светска гледна точка, ако разполагат с истинското изображение, както те го виждат, това ще им предостави още нещо. Наречи го манна. Ако се окажеше изведнъж, че притежаваме късче от Истинския кръст, то би засилило малко нашата ревност, би пришпорило усилията ни. Положително си запознат с това явление. Наречи го вдъхновение.

Шулд се засмя.

— Каквото и да нарисува Тибор, ще повярват, че е самата истина. Резултатът ще е все един и същ.

Той иска да ме принуди да призная, че вярвам в Бога на Гнева и се боя от него, помисли си Пит. Няма да го направя.