Читать «Бог на гнева» онлайн - страница 97

— Добре. Ще чакам. Лека нощ.

— Лека нощ.

Атмосферните смущения отстъпиха място на цвъртенето на щурците. Пит започна да демонтира радиостанцията.

— Тибор — каза Шулд, докато разравяше огъня, — Тибор Макмастърс по пътя си към безсмъртието.

— Ъ? — смотолеви Тибор.

Беше се загледал в пламъците, зърнал образа на едно момиче на име Фей Блейн, което някога беше изключително мило с него. Ако Той ми беше оставил ръцете и краката, мислеше си хромият, можех да се върна при нея и да й призная какво изпитвам. Можех да я прегърна, да прокарам пръсти през косата й, да я извая като скулптор. Мисля, че би ми позволила. Щях да съм като другите мъже. Аз…

— Ъ?

— Безсмъртие — повтори Шулд. — По-добро дори от потомството, защото един родител може да бъде разочарован, наранен, доведен до отчаяние от потомъка си. А рисуването е „внук на природата и родственик с Бога“.

— Не разбирам — отвърна Тибор.

— Макар поетът да е свободен като художника в измислянето на своите фантазии, за хората те не са така въздействащи като рисунките — обясни Шулд. — Независимо че поетът също може да описва със слово форми, действия и места, художникът борави с буквалното подобие на нещата, за да ги изобрази. Кажи ми сега кое съответства повече на реалния човек: името или образът му. Името на човека е различно в различните страни, но образа му може да промени единствено смъртта.

— Струва ми се, че разбирам какво искаш да кажеш — отговори Тибор.

— „… А това е достоверно познание и точно копие на естеството.“ Написал го е Леонардо да Винчи в един от своите бележници. Звучи достоверно. И е напълно подходящо за настоящия случай. Ти ще бъдеш запомнен, Тибор Макмастърс, не заради някакви сополанчета, които пълзят към хоризонта на вечността със смътните разновидности на собствената ти ДНК, а благодарение на това, че си успял да създадеш образ — безсмъртното подобие на една конкретна форма. Така ще станеш баща на изображение, по-велико от самата природа, тъй като е божествено. Ти си избран измежду всички човеци за тази проява на безсмъртието.

Тибор се усмихна.

— С твърде голяма отговорност съм натоварен — отвърна той.

— Много си скромен — продължи Шулд, — а и прекалено наивен. Да не мислиш, че си избран, само защото си бил най-добрият художник в града, когато на Служителите на Гнева им е дотрябвала фреска? Има и нещо друго. Би ли повярвал, че Шарлотсвил, Юта е бил избран да приюти фреската, преди да стане твой град? Би ли повярвал, че твоят град е бил избран, защото ти си най-великият жив художник?

Тибор се извърна и се вторачи в него.

— Отец Хенди никога не е загатвал подобно нещо — усъмни се хромият.

— Той получава нареждания, както ги получават и тези, от които ги получава.

— Отново ме обърка — каза Тибор. — Откъде би могъл да знаеш всичко това?

Шулд се усмихна и го изгледа продължително, килнал глава и полупритворил очи, а лицето му сякаш пулсираше от отблясъците на пламъците.

— Защото аз дадох първото нареждане — отвърна той. — Аз те исках за свой художник. Аз съм ръководителят на Служителите на Гнева, светският водач на праведната религия на Deus Irae.