Читать «Бог на гнева» онлайн - страница 3

И все пак…

Понякога физическата болка е предчувствие за предстояща неприятност, помисли си отец Хенди. Дали се досещаш какво ще — какво трябва да — ти съобщя днес? Нямам избор, защото какво съм аз, ако не човек червей, комуто е разпоредено; който във вторник предава разпорежданията, макар че това е просто един ден и просто един час през този ден.

— Тибор — каза той — wie geht es heute?

— Es geht mir gut — отвърна незабавно Тибор.

И двамата обичаха да си припомнят и да използват немския език. Това означаваше Гьоте, Хайне, Шилер, Кафка и Фалада. И двамата живееха за това и благодарение на него. Сега, когато работата щеше да започне всеки момент, това беше ритуал, който граничеше със свещенодействие; едно напомняне за часовете след като помръкнеше дневната светлина, когато рисуването ставаше невъзможно и те можеха — бяха принудени — само да разговарят. На слабия светлик на керосиновите фенери и огъня в камината, твърде недостатъчен и изтощителен за очите на Тибор, както се оплакваше той с присъщата си толерантност. А то беше ужасяващ предвестник, тъй като никъде в околността на Уайоминг и Юта не можеше да се открие майстор оптик, а и въобще не съществуваше вече стъкларство, поне доколкото беше известно на отец Хенди.

Щеше да е необходимо Пътуване, за да се намерят очила за Тибор, ако станеше наложително; изтръпна при тази мисъл, тъй като много често църковните служители поемаха на Пътуване и не се завръщаха повече. Без никога дори да се разбере защо. По-добре ли беше другаде? Или по-лошо? Вероятно — поне така беше решил от радиопредаванията в шест часа всяка вечер — и двете. В зависимост от мястото.

Сега светът се състоеше от много места. Връзките бяха разрушени. От тези, които бяха изградили охулваната по-ранно „униформеност“.

— „Ти проумяваш“ — припя монотонно отец Хенди.

Тибор моментално престана да пие кафето си.

— „Мисля, че да — довърши цитата той и добави: — Че дългът, дългът следва да се изпълнява.“

Той остави чашата, което костваше множество сложни манипулации, придружени с включване и изключване на механизми и клапи.

— „Правилото — продължи отец Хенди — важи за всеки.“

Полу на себе си и с истинска горчивина, Тибор отвърна:

— „Да се измъкнеш от задължението.“ — Той извърна глава, облиза се светкавично с ловкия си език и се вторачи продължително и съсредоточено в свещеника. — Какво има?

Това, помисли си отец Хенди, че съм обвързан. Аз съм част от мрежата, която трепти и се мята едновременно по цялата верига, разтърсвана от горе. И ние вярваме — както знаеш — че заключителният жест е подаден от онова Другаде, от което получаваме смътните излъчвания, данните, които се опитваме да проумеем и осъществим, защото вярваме, дори знаем, че онова, което иска то, е не само всемогъщо, но и основателно.