Читать «Бог на гнева» онлайн - страница 2

Хора все пак пристигаха, поне на Свещения ден, във вторник — избран, за да се различава (умишлено) от архаичния християнски свят ден неделя.

В задния двор Тибор разпрегна кравата от каручката. След това подкара возилото на батерии нагоре по специалната дървена платформа и влезе в църквата. Отец Хенди усети пристигането на хромия, напрегнал се да преодолее усещането за прилошаване в осакатеното си тяло, за да продължи работата си оттам, където я беше прекъснал вчера при залез-слънце.

Отецът се обърна към съпругата си Ели:

— Имаш ли горещо кафе за него? Моля те.

— Да — отвърна тя, съсухрена и покорна, сякаш тялото й беше лишено от грам влага.

Изпита погнуса от мършавата й фигура, докато я наблюдаваше да изважда чаша и чинийка не с обич, а с безчувствената преданост на съпруга на свещеник, която я превръщаше в негова прислужница.

— Здрасти! — подвикна бодро Тибор, както винаги жизнерадостен, сякаш това беше негово професионално задължение, независимо от физиологичните му проблеми.

— Черно — отвърна отец Хенди. — Горещо. Веднага.

Той отстъпи встрани, за да даде път на прекалено масивната каручка да се придвижи по коридора към кухнята на църквата.

— Добр’утро, госпожо Хенди — поздрави Тибор.

Ели Хенди отвърна сухо, без да погледне лишения от крайници мъж:

— Добро утро, Тибор. Благословен да си и ти, и свещената ти искра.

— Благословен или проклет? — подхвърли Тибор и намигна на отец Хенди.

Отговор не последва. Жена му се туткаше. Омразата, помисли си отец Хенди, може да възприема всевъзможни завоалирани форми на проявление. Самият той предпочиташе преките и открити демонстрации. А не това спотаено отсъствие на съчувствие, това педантично безразличие… Гледаше я, докато изваждаше млякото от хладилника.

Тибор се зае с непосилното занимание да изпие кафето си.

Най-напред трябваше да установи неподвижно каручката. Включи обикновената спирачка. След това изключи енергията на селеноидното реле от амбулаторната верига и я насочи от батерията с течен хелий към мануалната верига. Тръбообразен екстензор от чист алуминий, окончаващ с шестопръстен хващателен механизъм, всяко от чиито членчета беше свързано самостоятелно с раменните мускули на лишения от крайници мъж, се пресегна пипнешком към празната чаша. Едва сега забелязал, че в нея няма кафе, Тибор погледна въпросително.

— На печката — отвърна Ели, усмихната многозначително. Спирачката на каручката трябваше да бъде освободена.

Тибор я придвижи до печката, блокира я отново чрез селеноидното реле и насочи мануалните хващачи, за да повдигнат кафеника. Наподобяващият ръка алуминиев тръбообразен екстензор повдигна внимателно кафеника, приближи го с потрепващо паркинсоново движение към чашата, докато най-накрая Тибор успя да си налее кафе с помощта на сложния Ай Си Би Ем механизъм.

— Няма да ти правя компания — обади се отец Хенди, защото и снощи, и тази сутрин имам спазми в пилора.

Чувстваше се физиологически нестабилен. И аз като теб, помисли си той, имам проблеми с тялото тази сутрин, макар да съм цялостен: с жлези и хормони. Запали цигара — първата за деня, — вдъхна истинския тютюн, изпусна дима и се почувства много по-добре: един химикал блокира свръхпроизводството на друг. Седна до масата, докато все още весело усмихващият се Тибор отпиваше от претопленото кафе, без да се оплаква.