Читать «Бог на гнева» онлайн - страница 103

— Знам кой си!

Шулд се усмихна и кимна, сякаш в очакване на нещо.

В този момент Тибор, който също наблюдаваше, изрева:

— Убиец!

И екстензорът му отново се стрелна напред и събори Шулд на земята.

— Не, Тибор! — изкрещя Пит, след като видението изчезна. — Спри!

Шулд скочи на крака. Половината му лице беше покрито с кръв, а другата половина беше по-предпазлива и в широко отворените му очи се прокрадваше страх. Обърна се и хукна.

Екстензорът се изопна като змия, уви краката му, вкопчи ги и го метна, просвайки го отново върху земята.

Каручката изскрибуца няколко крачки напред и Пит изтича към нея.

Когато достигна предницата й, Шулд се беше надигнал на колене. Лицето и гърдите му бяха оплескани с кръв и полепнала пръст.

— Не! — извика повторно Пит, втурвайки се, за да застане между Тибор и жертвата му.

Но екстензорът действаше по-светкавично и отново се стовари върху Шулд, събаряйки го по очи.

Пит се втурна към падналия мъж, вдигнал ръце пред Тибор.

— Не го прави, Тибор! — извика той. — Ще го убиеш! Чуваш ли ме! Не бива да го правиш! В името на Божията любов, Тибор! Той е човек! Като теб и мен! Това е убийство. Недей…

Пит се бе стегнал да посрещне удара, но удар не последва. Вместо това екстензорът замахна наляво и ръчната скоба го сграбчи за ръката. Каручката изскърца и се разтресе от тежестта, а Пит увисна във въздуха на три-четири стъпки над земята. Екстензорът неочаквано изплющя като камшик и го запрати в един храсталак. Стоварвайки се в него, чу Шулд да простенва.

Целият беше в рани и синини, но ударът все пак не беше прекалено силен, тъй като храстите го омекотиха. Каручката отново изскрибуца. Известно време не можеше да помръдне, впримчен в гъсталака като в мрежа. Докато полагаше усилия да се освободи, до слуха му достигна бълбукащо дихание, последвано от стържещо хриптене.

Шипестите клони изпокъсаха дрехите му, но най-накрая успя да се изправи и видя какво беше свършил Тибор.

Екстензорът беше щръкнал нагоре като стоманен прът. На много по-голяма височина от тази, на която беше издигнат малко преди това Пит, висеше Шулд, а скобата го беше стиснала за гърлото. Очите му бяха изцъклени, а езикът му висеше от устата. Вените върху челото му бяха изпъкнали като въжета. Пред погледа на Пит крайниците му довършиха своя Totentanz, след което замряха, увисвайки безпомощно.

— Не — промълви едва чуто Пит, съзнавайки, че вече е твърде късно да направи каквото и да било.