Читать «Бог на гнева» онлайн - страница 102

Пит се върна.

— Малко избързах — каза той, докато се навеждаше да метне няколко съчки в огъня.

— Просто усещаш — отвърна Шулд — външната тъмнина да прониква в теб най-накрая.

— О, за Бога! — повиши тон Пит и се изправи. — Щом толкова си падаш по тази смахната религия, защо не се присъединиш към нея? Върви да се кланяш на чиновника, който издаде заповедта всичко да отиде по дяволите! Моделирай му бюстове от хоросан по стенописа на Тибор! Играй бинго в краката му! Устройвай лотарии и благотворителни пикници в Деня на Гнева, щом толкова ти харесва! Много още има да учите, но всичко това ще стане по-късно. А дотогава изобщо не ми пука!

Шулд избухна в гръмогласен смях.

— Чудесно, Пит! Великолепно! — извика той. — Радвам се, че мъртвешкото вцепенение не е засегнало езика ти. А и ми напомни за нещо, което и аз би трябвало да свърша.

Шулд се запъти към храстите, като продължаваше да се кикоти.

— Върви по дяволите! — изруга тихо Пит.

Трудно ми е непрекъснато да си повтарям, че спаси живота ми и че любовта е над всичко. Какво му стана, че започна непрекъснато да се заяжда? Тази система с въздушно охлаждане, впръскване на гориво, с абсолютно балансирана компресия и цикъл на отработените газове сега като че ли е решила да ме унищожи, превръщайки ме в каша, и да ме размаже като плоска фреска на Тибор. Просто ще престана да разговарям с него, ако отново се заяде.

— Защо така неочаквано започна да се държи по този начин? — зададе почти сам на себе си въпроса Пит.

— Струва ми се, че има нещо против християнството — отвърна Тибор.

— Никога не бих предположил. Странно, все пак. Каза ми, че религиите нямат особено значение за него.

— Така ли? Не е ли странно?

— По какъв начин схващаш казаното от него, Тибор?

— Донякъде като теб, Пит — отвърна Тибор. — Мисля, че и мен това не ме занимава кой знае колко.

В същия момент чуха вой, приключил с кратко, пронизително скимтене и глух лай. И нищо повече.

— Тоби! — изкрещя Тибор, включи захранваната с батерия верига и насочи каручката в посоката, в която беше извикал. — Тоби!

Пит се засуети и се спусна да го настигне. Каручката навлезе сред гъсталака, заобикаляйки един чворест ствол.

— Тоби… — прозвуча гласът на Тибор, щом каручката спря с пронизително скрибуцане. И след миг: — Ти… го… уби…

— В противен случай самият аз щях да пострадам — се разнесе отговорът на Шулд. — Поддържам стандартна противодействаща реакция за неутрализиране спрямо подчовешки системи, които извършват нарушения. Подобна заплаха е обичайно преживяване за мен. Те долавят моя…

Екстензорът се метна като плющящ камшик и удари през лицето Шулд. Мъжът залитна назад, хващайки се за едно дърво. Успя да се изправи. Шлемът му се стовари върху земята, търкулна се и спря близо до тялото на кучето, чийто врат беше усукан под неестествен ъгъл. Докато Пит се мъчеше да си проправи път през храстите, видя, че устната на Шулд отново беше зейнала, а от устата му бликаше кръв и се стичаше надолу по брадичката. Раната на главата, за която беше споменал, също се виждаше, и тя започнала да потъмнява от влагата. Пит се вцепени при тази гледка, която отблясъците на потрепващите в далечината пламъци превръщаха в кошмарно видение. В същия момент забеляза, че Шулд се е вторачил в него. Изпитващ могъща ненавист, Пит промълви неволно: