Читать «Бог на гнева» онлайн - страница 101

— Добре. Ако изключим източните мистични религии, какво ще кажеш за кръстоносните походи, свещените войни, Инквизицията.

— Печелиш точка — отвърна Пит. — Отегчен съм от тези неща и имам предостатъчно проблеми със собствените си размисли. Ако ти се спори, включи се в група за дебати.

Шулд се разсмя.

— Да, прав си. Не исках да те засегна, уверявам те. Знам, че религията ти си има достатъчно вътрешни проблеми. Излишно е да ги задълбочаваме.

— Какво искаш да кажеш?

— Нека цитирам един велик математик, Ерик Бел: „Всички вероизповедания имат тенденцията да се разцепват на две, всяка част от които отново се разцепва на две и т.н., докато след определен брой поколения (което лесно може да се изчисли с логаритми) броят на вярващите в която и да е религия, колкото и да е могъща, е по-малък от броя на вероизповеданията и по-нататъшното размиване на първоначалната догма, въплътена в изконната вяра, се разрежда до прозрачен газ, прекалено недоловим, за да съхрани вярата в което и да е човешко създание, колкото и да е нищожно“. С други думи, вие сами се разпадате. Всяко населено място по земята има своята собствена версия на вярата.

Пит се оживи.

— Ако това наистина е естествен закон — отвърна той, — значи е валиден за всичко. Служителите на Гнева ще изпитат неговия ефект също като нас. Само че ние имаме традиция отпреди две хиляди години, за да контролираме неговото действие. Намирам това за насърчаващо.

— Но ако предположим — продължи Шулд, — само да предположим, че Служителите на Гнева са прави, а вие неправи? Ако действително съществува божествена намеса, отменяща този закон за тях? Тогава какво?

Пит сведе глава, след малко я вдигна и се усмихна.

— Тогава, както казват арабите: „Щом такава е Божията воля, така да бъде.“

— Волята на аллах — поправи го Шулд.

— Какво значение има името? Променя се от страна в страна.

— Вярно е. И от поколение на поколение. Тъкмо поради това при следващото поколение всичко може да е различно. Дори същността.

— Вероятно — съгласи се Пит, докато се изправяше на крака. — Вероятно. Току-що ми напомни, че пикочният ми мехур ще се пръсне. Извинете ме.

Докато Пит се отдалечаваше към храсталаците, Тибор каза:

— Може би е по-добре да не го предизвикваш. Все пак, така само може да стане по-трудно да се справиш с него, когато настъпи моментът да отвлечеш вниманието му или да го заблудиш, или въобще каквото си решил, щом открием Луфтойфел.

— Знам какво правя — отвърна Шулд. — Само искам да му покажа колко несигурно и погрешно е онова, което защитава.

— Вече знам, че си по-наясно с религиите от него — каза Тибор — в качеството си на глава на цяла една църква и всичко останало, докато той е само послушник. Не е нужно да ми го демонстрираш. Бих предпочел да прекарам останалата част от пътуването приятно и тримата да си останем приятели.

Шулд се засмя.

— Само чакай и наблюдавай — отвърна той. — Ще се убедиш, че всичко ще бъде, както трябва.

Изобщо не си представях Пътуването по този начин, помисли си Тибор. Бих предпочел да го осъществя сам, да открия Луфтойфел сам, да запечатам образа му без много шум и проблеми, да се върна в Шарлотсвил и да довърша работата си. Това е всичко. Изпитвам истинско отвращение към всякакви спорове. Като този между тях двамата сега. Не искам да застана на ничия страна. Но все пак чувствата ми са на страната на Пит. Не той започна. Не се нуждая от урок по теология за негова сметка. Просто бих искал това да се свърши.