Читать «Бог на гнева» онлайн - страница 100

— Не! Не! Не! Не!

Изтича до нея и вдигна куклата.

— Не — каза тя. — Бъде наред.

Изправи камиончето и отново намести куклата.

— Сега! — каза и пак го блъсна.

Смехът й последва отдалечаващата се играчка, която заобикаляше струпаните из коридора препятствия, докато стигна до щайга, пълна с пластмасови плочи. Щом се блъсна в нея, куклата отлетя на няколко крачки и главата й се откъсна, а торсът продължи да подскача надолу по коридора.

— Не! Не!

Грабна задъхана тялото на куклата и започна да търси главата й.

— Бъде наред — повтори Алис, докато се мъчеше да я напъха на мястото й. — Бъде наред.

Но тъй като не успя да я намести, стиснала двете части, хукна към затворената врата и я отвори.

— Тати! — каза тя. — Тати! Тати поправи!

Стаята беше празна, потънала в мрак и безпорядък. Качи се на неоправеното легло и седна по средата.

— Отишъл — установи тя, полюшвайки куклата в пазвата си. — Бъде наред. Моля бъде наред.

Държеше главата на мястото й, наблюдавайки я с премрежените си от безмълвно потеклите сълзи очи. Стаята около нея тънеше в плътен мрак.

Кравата дремеше, провесила глава до дървото, за което беше завързана. Тибор размишляваше в каручката: къде тогава е въодушевлението? Моята мечта, същността на моя шедьовър, творението на живота ми е почти на една крачка. Бих бил далеч по-радостен, ако Той не ми се беше появявал и не беше извършвал нещата, които извърши. Сега, когато съм сигурен, че ще го изобразя чрез моето изкуство, пейзажът на моята радост се раздвоява и ме прави не така мрачен като безмълвна къща, но тъй объркан, а животът ми се разраства и съзрява до точката на взривяване, обзет от страх и амбиция, които единствено ми останаха. „В гърдите ти ту камък, ту звезда“ — да, трябва да опитам. Само че, само че сега ще е по-трудно, отколкото предполагах. Дано ми останат сили, дано ми останат…

— Пит — обърна се той към приближаващия се към огъня мъж, зад когото подтичваше, размахал опашка, Тоби. — Как мина разходката?

— Приятно — отвърна Пит. — Прекрасна вечер.

— Мисля, че е останало малко вино — каза Шулд. — Защо да не пийнем по една глътка, та да се свърши?

— Добре. Давай.

Ловецът подаде бутилката.

— Последното вино — обяви той, мятайки празната бутилка през рамо към дърветата. — Не остана и никакъв хляб. Колко време имаме до деня, в който последният от вас ще се наложи да го произнесе, Пит? Какво те накара да избереш кариерата, която избра, в тези времена?

Пит помръдна рамене.

— Трудно е да се каже. Очевидно не е въпрос на популярност. Защо човек избира каквото и да било, което определя по-нататък живота му? Търсенето на някаква истина, предполагам, някаква форма на красота…

— Не забравяй добротата — вметна Шулд.

— Това също.

— Разбирам. Водопроводите изчистиха гърците вместо вас, затова Платон е наред. По дяволите, вие покръстихте дори кокалите на Аристотел, само и само да се възползвате от мислите му. Ако махнем гръцките мислители и еврейските мистици, няма да ви остане кой знае какво.

— За нас мъките Христови и възкресението имат голямо значение — отвърна Пит.