Читать «Бог на гнева» онлайн - страница 99

Пит вдигна торбата си и напусна полянката.

При това, продължи да разсъждава той, докато вървеше, къде е тази Caritas, която се предполага да съблюдавам? Нещо не я забелязвам наоколо. Мога ли да обичам Карлтън Луфтойфел, или когото и да било, на основание, че това, което представлява и което е сторил, няма никакво значение? Че единствено фактът на съществуването му е достатъчен да се превърне в цел за стрелата на това чувство? Това действително би било богоподобно и е, предполагам, същността на идеала, че би трябвало да се стремим да постигнем великата любов. Не знам. Имало е мигове, когато съм се чувствал така, колкото и да са били кратки. Какво се крие в сърцевината им? Вероятно биохимия. Търсенето на върховни каузи е наистина невъзможно дирене. Помня онзи ден с Люрайн. „Какво е ein Todesstachel?“, попита тя и аз й казах за жилото на смъртта след което, о, Боже, го усетих да ме пронизва отстрани като метална кука, усуквайки се, теглейки, мятайки тялото ми в мъчителен Totentanz из цялата стая, а Люрайн се мъчеше да ме обуздае, а след това онзи прът от земята до небето, до Личностите, след това тримата, които ме държаха и очите, които съзряха, о, Люрайн, сърцевината на моето дирене и твоя въпрос тук, там и навсякъде, нестихващата болка, пронизала радостта, която е отвъд и се раздухва, докато убива сърцето на гората и нощта, о, Всеки, аз съм тук, не поисках, но наистина…

Видя осветените от огъня силуети на Шулд и Тибор. Двамата се смееха и изглеждаха доволни, което би трябвало да е добре. Усети нещо да побутва крака му. Погледна надолу и разбра, че е Тоби. Посегна да потупа вирнатата му глава.

Алис държеше куклата, като й тананикаше и я люлееше, поклащайки се напред-назад върху краката си. Коридорът плавно се спускаше пред нея. Приклекна и постави куклата върху камиончето. Побутна го леко и то се плъзна надолу през тунела. Разсмя се, докато скоростта му се увеличаваше. Играчката се блъсна в стената и се преобърна. Тя се разкрещя: