Читать «Белият огън» онлайн - страница 74

-      Имате ли новото ми местоположение?

-      В Колорадо? Да.

-      Много добре, агент Уилкинс. Както винаги, моля веднага да ме уведомите, ако състоянието на „Горски пожар“ се промени.

-      Ще го направим, сър.

Пендъргаст прекъсна линията. Взе слушалката на вътрешния телефон и си поръча още едно еспресо от обслужването по стаите. После отново използва мо­билния си телефон, този път за да се обади в едно предградие на Кливланд, известно като Ривър Пойнт.

От другата страна вдигнаха на второто позвънява­не. Не се чу глас, а само шумът от установяването на връзка.

-      Майм? - попита Пендъргаст в тишината.

Известно време нищо не се случи. След това един висок тънък глас изхриптя:

-      Това моят главен ли е? Главният ми таен агент?

-      Майм, моля те, нуждая се от актуализация.

-      На Западния фронт нищо ново.

-      Нищо?

-      Дори звук.

-      Един момент. - Пендъргаст замълча, докато кел­нерът от румсървиса му сервираше кафето. Даде бак­шиш на човека и изчака, докато остана сам. - Сигурна си, че си хвърлила мрежата си нашироко и достатъчно точно, за да забележиш... мишената, ако изплува на по­върхността?

-      Таен агенте, разполагам със серия от алгоритми на изкуствен интелект и евристични модели на търсе­не, които биха те накарали да оцапаш правителстве­ните си гащи. Наблюдавам целия официален и голяма част от неофициалния интернет трафик за и от целе­вата зона. Не можеш да си представиш широчината на лентата, която покривам. Трябваше да източвам ферми от сървъри от поне половин дузина...

-      Нито мога да си представя, нито искам.

-      Както и да е. Обектът е напълно офлайн, няма и обновяване във фейсбук за този тип. Но ако човекът е болен, както казваш, в момента, когато се появи - щрак! - Изведнъж настъпи мълчание. - Опа. Все за­бравям, че Албан ти е син.

-      Майм, моля те, просто продължавай наблюдение­то. И ми се обади на мига, щом забележиш нещо.

-      Добре. - Линията прекъсна.

Пендъргаст остана дълго време седнал в тъмното помещение, без да помръдва.

¹ Наречен на Лудвиг Зютерлин, който го изобретява. - Б. пр.

23

Кори паркира наетия „Форд Фо­кус“ на прострялата се нашироко автомобилна алея на Рейвънс Ръвин Роуд № 1 - с други думи, къщата на Файн - и слезе. Беше почти полунощ и ниско на небето висе­ше бледа луна, която оцветяваше боровете в синьо на фона на кремавото легло от бял сняг, прорязано от сенки. Снежеше слабо и тук, в тази прилична на купа долина на ръба на клисурата, Кори имаше чувството, че се намира в обърнато обратно детско преспапие със снежинки. Пред нея шестте гаражни врати изпъкваха на фона на циментовата автомобилна алея като големи сиви зъби. Изгаси двигателя - заради някаква приуми­ца Файн не искаше тя да използва гаража - и слезе от колата. Закрачи към най-близката врата, свали ръкави­цата и набра кода. Когато вратата започна да се изди­га на металните си релси, Кори се обърна изведнъж и рязко си пое дъх.