Читать «Белият огън» онлайн - страница 73

Пендъргаст взе плика, сряза го с плавно движение и остави съдържането му да се плъзне на бюрото. От него паднаха няколко запечатани плика с различни раз­мери заедно с една свръхголяма картичка, изработена в релеф и гравирана. Плюс кратка бележка с почерка на Проктър. В нея пишеше само, че повереничката на Пендъргаст Констънс Грийн е заминала за Дарамсала, Индия, където планира да прекара четири седмици, за да посети деветнайсетия ринпоче. Луксозната кар­тичка беше покана за сватбата на лейтенант Винсънт д’Агоста и капитан Лора Хайуърд, която щеше да се състои на двайсет и девети май догодина.

Погледът на Пендъргаст се прехвърли на запечата­ните пликове. Известно време ги оглежда, без да до­косне който и да било. След това взе един плик въздушна поща и замислено започна да го върти из ръцете си. Върна се обратно при креслото в хола, оставяйки останалите пликове на бюрото, седна и го отвори. Въ­тре лежеше единичен лист от тънка хартия, писмо, написано от детска ръка със старомодния германски шрифт, известен като зютерлин¹. Започна да чете.

6 декември

Училище „Мер Еглиз“

Сен Мориц, Швейцария

Скъпи татко,

Мина много време от последното ти посеще­ние. Аз броя дните. Вече са сто и дванайсет. Надя­вам се, че скоро ще дойдеш пак.

Отнасят се добре с мен. Тук храната е много добра. На вечерите в неделя за десерт получава­ме торта „Линц“. Ял си торта „Линц“? Хубава е.

Тук много от учителите говорят немски, но аз се опитвам да упражнявам своя английски. Казват, че става все по-добър. Учителите, с изключение на госпожа Монтен, която винаги мирише на розова вода, са много мили. Обичам историята и естествознанието, но мразя математиката. Не съм до­бър по математика.

След часовете през есента се разхождах по хълмовете, но сега има твърде много сняг. Казаха ми, че през коледната ваканция ще ме научат как да карам ски. Мисля, че ще ми хареса.

Благодаря за писмото. Моля, пиши ми пак. На­дявам се, че скоро ще се срещнем отново.

                                          Обичам те,

                                          твоят син Тристан.

Пендъргаст прочете писмото още веднъж. След това много бавно го сгъна отново и го пъхна обратно в плика. Загаси настолната лампа и остана в тъмното потънал в мисли. Книгата беше отдавна забравена, а минутите отлитаха. Най-накрая се размърда отново, извади мобилен телефон от джоба на сакото си и набра номер с кода на Северна Вирджиния.

-      Централно наблюдение - обяви един свеж глас без акцент.

-      Обажда се специален агент Пендъргаст. Моля, прех­върлете ме на Южноамерикански операции, Бюро 14-В.

-      Разбира се. - Настъпи кратко мълчание, чу се щра­кане, след това от другата страна се чу различен глас:

-      Агент Уилкинс.

-      Обажда се Пендъргаст.

Гласът леко се стегна.

-      Да, сър.

-      Какво е състоянието на „Горски пожар“?

-      Стабилно, но отрицателно. Няма попадения.

-      Вашите усилия за наблюдение?

-      Всички подслушвателнн постове работят. Наблю­даваме националните и местни полицейски доклади и медиите по двайсет и четири часа дневно седем дни в седмицата. Също така прочесваме ежедневните докла­ди на Националната агенция по безопасност. В добав­ка поддържаме връзка с оперативни агенти на ЦРУ в Бразилия и околните страни в търсене на всяка...ъъъ... аномална дейност.