Читать «Белият огън» онлайн - страница 76

- Ще се казваш Джек - обяви тя на кучето, което вдигна очи към нея и замаха с опашка.

За миг се замисли дали да не си направи чаша бил­ков чай, но се почувства твърде уморена да положи толкова усилия. Вместо това се изми, бързо си сложи пижамата и се пъхна между ледените завивки. Чу потракването на нокти, защото кучето дойде и се наста­ни пред долния край на леглото.

Постепенно телесната ѝ топлина и усилията на печката, пусната на максимум, притъпиха студа. Кори реши да не чете, защото предпочиташе да използва електричеството за отопление, вместо за четене. По­степенно щеше да увеличава количеството ток, от кое­то имаше нужда, докато Файн не се оплаче.

Мислите ѝ се върнаха на срещата ѝ с Тед. Беше се­риозен, забавен, мил и малко глупав. Обаче нали от ски феновете се очаква да бъдат малко тъпи? Красив, глупав и безгрижен. Но не беше някой въздухар - има­ше си принципи. При това идеалистични. Тя се въз­хищаваше на неговия стремеж към независимост - да напусне голямата къща на родителите си и да заживее в малък апартамент в центъра.

Обърна се и започна бавно да ѝ се доспива. Тед беше секси, а на всичко отгоре и мило момче, но ѝ се искаше да го опознае малко по-добре, преди...

Някъде от далечните простори на къщата над глава­та ѝ се чу силен удар.

Тя седна в леглото напълно разсънена. Мамка му, какво беше това?

Остана неподвижна. Единствената светлина в поме­щението беше заревото от реотаните на електрическата печка. Докато седеше внимателно заслушана, чу тъж­ния писък на вятъра, който вилнееше из тясната долина.

Нищо повече не се чу. Сигурно е бил някой изсъхнал клон - отчупен от вятъра, се е стоварил върху покрива.

Бавно се намести отново в леглото. Сега, когато беше осъзнала присъствието на вятъра, се заслуша в далеч­ното му мърморене и стенания в мрака. След минути сънливостта се върна. Мислите ѝ се отнесоха по плано­вете за следващия ден. Анализът ѝ на скелета на Баудри беше почти готов, но ако искаше да напредне в теорията си, трябваше да получи разрешение да проучи някои от другите останки. Разбира се, Пендъргаст бе предложил да свърши точно това, но тя знаеше достатъчно добре как обича да се бърка, за да повярва, че би...

Бърка. Защо беше употребила гази дума?

И като се замисли, защо самата мисъл за Пендъргаст - за първи път, откакто го познаваше - предизвика надигане на раздразнение? В края на краищата, човекът я беше спасил от десетгодишна присъда. Беше спасил и нейната кариера. Беше платил за образованието ѝ и всъщност върна живота ѝ отново в правилното русло.

Ако беше честна пред себе си, трябваше да признае, че това няма нищо общо с Пендъргаст, а единствено с нея самата. Това скривалище със скелети беше го­лям проект и невероятна възможност. Страхуваше се да не се присламчи някой друг и да ѝ открадне част от славата. А Пендъргаст - разбира се, неволно - беше способен да направи точно това. Ако се разчуе, че ѝ е помогнал дори с малко, всички ще предположат, че всъщност той е свършил истинската работа, и ще обез­ценят нейния собствен принос.