Читать «Белият огън» онлайн - страница 71

Донесоха бирата ѝ и двамата чукнаха халби. Кори отпи.

-      Уха, страхотна е...

-      По-хубава е от „Гинес“ и много по-евтина.

-      Кой е този тип на сцената? - попита Кори с неу­трален тон, в случай че излезе приятел на Тед.

Той се изкиска.

-      Днес е вечер на „микрофон за всички“. Не го по­знавам. Да се надяваме, че не е напуснал другата си работа. - Той вдигна менюто. - Гладна ли си?

Тя се замисли за миг - дали да не спести парите? Обаче менюто се оказа сравнително евтино, а и ако не хапне, щеше да се напие и можеше да направи някоя глупост. Затова се усмихна и кимна.

-      Е - попита Тед, - как вървят нещата в склада горе на пистата?

-      Добре. - Кори се замисли дали да му каже за сво­ето откритие, но после реши да не го прави. Не позна­ваше достатъчно добре Тед. - Останките на Емег Бау­дри разказват много неща. Надявам се скоро да получа разрешение да поработя върху още няколко скелета.

-      Радвам се, че нещата за теб се наредиха. Доставя ми удоволствие да си мисля как се ядосва Кърмоуд, докато си вършиш работата там горе.

-      Не знам - замислено отговори Кори, - но мисля, че има да се тревожи за по-сериозни неща. Нали се сещаш - пожарът.

-      Да, сигурно. Ужасно нещо - той направи пауза. - Знаеш ли, аз съм израснал тук, в „Хайтс“.

-      Наистина? - Кори не можа да скрие своята изне­нада. - Никога не бих предположила.

-      Благодаря. Ще приема това за комплимент. Баща ми беше телевизионен продуцент - ситкоми и така на­татък. Беше близък с много хора от Холивуд. Майка ми преспа с повечето от тях. - Той поклати глава, после отпи от бирата си. - Може да се каже, че имах донякъ­де объркано детство.

-      Много съжалявам. - Кори обаче въобще не беше готова да говори с Тед за своето детство.

-      Няма за какво. Разведоха се и татко ме отгледа. С всички хонорари от ситкомите не му се налагаше по­вече да работи. Когато се върнах от колежа, изнесох задника си от „Хайтс“ и си намерих апартамент в гра­да долу, в Ийст Каупър. Малък е, но там се чувствам по-добре.

-      Баща ти още ли живее горе в „Хайтс“?

-      Нe. Продаде къщата преди няколко години, мина­лата година почина от рак. Беше само на шейсет.

-      О, искрено съжалявам.

Тед махна с ръка.

-      Знам. Но аз бях доволен да скъсам връзката с „Хайтс“. Наистина ме разочароваха с това как се от­несоха към въпроса с гробището на Ботушения хълм. Да вземеш да разкопаеш едно от най-историческите гробища в Колорадо. И за какво? Да построиш СПА за някакви богати задници.

-      Да, наистина грозна работа.

Тогава Тед вдигна рамене и леко се засмя.

-      Такива неща стават. И какво можеш да направиш? Ако мразех толкова това място, нямаше още да живея тук, нали?

Кори кимна.

-      Каква ти беше основната специалност в Универ­ситета на Юта?

-      Устойчивото развитие. Обаче не бях кой знае ка­къв студент - пилеех твърде много време със ски и снегомобили. Обичам да карам снегомобил почти тол­кова, колкото да карам ски. А, да не забравяме катере­нето - него също обичам.