Читать «Белият огън» онлайн - страница 70

-      Благодаря, че ме посочи - започна тя с дрезгав глас. - Сигурна съм, че говоря от името на всички, като казвам колко съм шокирана и ужасена от това престъпление.

-      Сигурно - отговори Морис. - Какъв е въпросът ти?

-      Минаха трийсет и шест часа от този ужасен, стра­шен, плашещ пожар. Всички го видяхме. И като се съди по казаното от теб, не сте отбелязали голям на­предък, ако изобщо сте мръднали напред.

Началник Морис попита спокойно:

-      Госпожо Дютоа, имаш ли въпрос?

-      Разбира се. Защо още не сте заловили убиеца? Това не е Ню Йорк Сити. В този град имаме едва две хиляди души. Само един път води тук и само по него можеш да си заминеш. Какъв тогава е проблемът?

-      Както вече казах, ангажирали сме огромни ресур­си, доведохме специалисти чак от Гранд Джънкшън, осигурихме си и участието на Националната лабора­тория. Сигурен съм, че и други хора имат въпроси.

- Не съм свършила - продължи Дютоа. - Кога ще бъде подпалена следващата къща?

Това предизвика нова суматоха. Някои хора се по­чукваха по слепоочията, гледайки към Дютоа, а други се разтревожиха.

-      Няма и едно доказателство, че става дума за сери­ен подпалвач - каза скорострелно началникът, който бързаше да прекъсне тази линия на предположения.

Обаче Дютоа, изглежда, още не се беше отказала.

-      Кой от нас ще се събуди в леглото си сред пламъ­ци тази нощ? И какво, за бога, ще предприемеш срещу това?

21

Беше трудно да се повярва, че „Майншафт Таверн“ е част от Ро­ринг Форк с прахоляка от дърве­ните стърготини на пода, каменните стени на мазето, в което се намираше, миризмата на бира и тексаско барбекю, мърлявата клиентела от работническата кла­са. И най-вече бездарният наркоман пред микрофона, който подрънкваше мелодия, съчинена от него, докато лицето му беше изкривено от излишен патос.

Когато влезе в кръчмата, Кори беше приятно изне­надана. По-скоро това беше заведение по нейния вкус, а не ресторантът на хотел „Себастиан“.

Тя намери Тед на „неговата“ маса в задната част, къде­то ѝ беше казал, че ще бъде, а пред него халба бира. Той се изправи, щом я видя - това ѝ хареса - и ѝ държа стола, за да може да седне, преди да се върне на мястото си.

-      Какво би желала?

-      Ти какво пиеш?

-      Тъмна бира, която се произвежда малко по-надо­лу по пътя. Страхотна е.

Дойде келнерът и тя си поръча халба, като се надя­ваше, че мъжът няма да ѝ поиска личната карта. Щеше да бъде страшно неловко. Но нямаше проблеми.

-      Не предполагах, че подобно място може да съ­ществува в Роринг Форк - каза Кори.

-      В този град има достатъчно обикновени хора - служители по пистите, келнери, миячи на чинии, общи работници... библиотекари. - Той намигна. - Ние има­ме нужда от евтини, неизискани места, където да се забавляваме.