Читать «Белият огън» онлайн - страница 68
Дъглас Престън
Той донесе принтираните листа и Кори бързо прегледа списъка. Беше доволна, всъщност дори уплашена от големия брой препратки. Изглежда имаше доста информация за Емет Баудри: споменавания във вестникарски статии, трудово досие, досие на взетите проби от намереното злато, документи за концесии на участъци и шахти, както и различни други документи, които можеха да бъдат отнесени към „разни“.
- Кажи... - започна Тед, но после замълча.
- Какво?
- Ами като се има предвид, че ми върза тенекия за онази бира...
- Съжалявам, но работех по ареста си.
Той се засмя.
- Въпреки това ми дължиш една. Какво ще кажеш за довечера?
Кори го погледна и изведнъж се изчерви от неудобство и надежда.
- С най-голямо удоволствие - чу се тя да казва.
20
Началникът беше давал пресконференции и преди. Обикновено, когато някоя звезда се забърка в неприятности. Сега обаче беше различно и много, много по-лошо. Когато огледа публиката от сцената, изпита нарастващо безпокойство. Тези хора кипяха, искаха отговори. Тъй като в старата сграда на полицейското управление имаше само една малка заседателна зала, отново се бяха събрали в залата за срещи с обществеността на градския съвет - мястото на скорошното му унижение. Споменът не беше приятен.
От друга страна, до него щеше да бъде Пендъргаст. Мъжът, който се появи като негова Немезида, сега беше - не можеше да не го признае - негова опора. Чивърс беше гневен, половината от полицейското управление се бе разбунтувало, но на Морис не му пукаше. Агентът беше блестящ, макар и малко странен, и той беше наистина благодарен да го има на своя страна. Обаче Пендъргаст нямаше да може да му помогне срещу тази тълпа. Това беше нещо, което сам трябваше да свърши. Трябваше да влезе там и да изглежда като човек, който държи всичко под контрол.
Погледна часовника си. До два оставаха пет минути. Врявата от гласовете приличаше на заплашително ръмжене.
След като прегледа бележките си за последен път, излезе на сцената и закрачи енергично към подиума. Шумът от гласовете намаля и той отдели още един миг, за да огледа публиката. Залата беше претъпкана, места за правостоящи също нямаше. Галерията за представителите на пресата също беше наблъскана докрай. Очите му с лекота откриха черното петно - дрехите на Пендъргаст, който седеше на първия ред в блока за официални лица. Там видя и други важни персони: кмета, началника на пожарната, старши офицери от неговото управление, патолога. Чивърс и юрисконсулта на общината. Отсъствието на госпожа Кърмоуд се набиваше на очи. Слава богу!
Морис се наведе леко и почука по микрофона.
- Дами и господа.
В залата настъпи тишина.
- За хората, които не ме познават - започна той, - аз съм началник Стенли Морис от полицейското управление на Роринг Форк. Ще прочета едно изявление, а след това ще отговарям на въпроси от страна на медиите и обществеността.
