Читать «Белият огън» онлайн - страница 44

След като изпи млякото си, тя затвори книгата, ос­тави чашата в мивката и излезе от кухнята на път за стълбището към стаята си. Баща ѝ разполагаше с нуж­ните връзки да ѝ пречи да си намира работа през ва­канциите в Калифорнийската полиция, но не можеше да направи нищо срещу стажа ѝ през зимната вакан­ция в Роринг Форк. Самата идея ужасно го дразнеше.

Което, разбира се, беше част от удоволствието.

Огромнага къща с лъкатушещи коридори беше много тиха. Джени тръгна да се качва по извитата стълба към втория етаж. Площадката горе беше тъмна и тиха. Дока­то се качваше, отново се замисли за тайнствения агент на ФБР. ФБР - помисли си. - Може би следващото лято трябва да потърся в Куонтико възможност за стаж...

Когато стигна в горния край на стълбището, се за­кова на място. Нещо не беше както трябва. За миг не беше сигурна какво точно. После обаче осъзна: врата­та на Сара беше широко отворена и сумрачната свет­лина от стаята ѝ осветяваше коридора.

На шестнайсет Сара бе достигнала възрастта, ко­гато младежкото уединение се превръща в свръхценност. Вратата ѝ беше затворена през цялото време. Джени подуши въздуха, но не миришеше на трева. Тя се усмихна: сигурно сестра ѝ беше заспала над някое списание или нещо подобно. Щеше да се възползва от възможността да се вмъкне и да пренареди нещата ѝ. Това сигурно щеше да я ядоса.

Тя тихо тръгна на пръсти надолу по коридора към стаята на Сара. Стигна до вратата, сложи ръка на рам­ката и бавно надникна.

В първия момент не можа да осъзнае онова, кое­то видя. Сара лежеше в леглото си, омотана в кабел, а в устата ѝ имаше билярдна топка, вързана с мръсен парцал. Джени забеляза номера, издълбан на жълтеникавобялата ѝ повърхност - 7. Пристягаше я ластично въже. На слабата синя светлина Джени забеляза, че ко­ленете на сестра ѝ кървят изобилно, оцветявайки чар­шафите в черно. Докато ахваше от ужас и шок, забеля­за как очите на Сара се стрелнаха към нея: ококорени, ужасени и пълни с молба.

В този момент Джени забеляза нещо с периферното си зрение. Тя се обърна насред зяпването и видя едно страховито привидение в коридора до себе си: носе­ше черни джинси и тясно яке от черна кожа. Фигурата беше тиха и напълно неподвижна. На ръцете, стиска­щи бейзболна бухалка, имаше черни ръкавици. Най-ужасното беше клоунската маска - бяло лице, дебели червени бърни, усмихнати налудничаво, големи черве­ни кръгове на всяка буза. През дупките от двете стра­ни на дългия топчест червен нос се виждаха две черни очи, ужасяващи със своята безизразност - чудовищен контрапункт на ухилената маска.

Джени отвори уста да изпищи, но фигурата извед­нъж се хвърли рязко и мощно напред, протегна ръка и ловко покри устата и носа ѝ с парче ужасно мириз­лив плат. Докато сетивата ѝ потъваха в мрак и тялото ѝ рухваше на пода, тя успя да чуе за миг тънкия пронизителен писък от запушената уста на Сара.

Бавно, бавно започна да изплува от безсъзнанието. Всичко беше неясно и смътно. За миг не знаеше къде се намира. Лежеше на нещо твърдо и гладко, което ся­каш я обгръщаше. След като се огледа в мрака, разбра къде е: лежеше във ваната в личната си баня. Какво правеше там? Имаше чувството, че е спала с часове. Но не, не беше така, защото часовникът над мивката показваше един без десет. Била е в безсъзнание само няколко минути. Опита да се размърда, но откри, че ръцете и краката ѝ са вързани. В този момент споме­нът за случилото се връхлетя и се стовари върху ѝ като огромна тежест.