Читать «Белият огън» онлайн - страница 43

Тя се приближи да най-близката гаражна врата, въведе кода в панела и зачака да започне да се вдига. След това мина покрай шпалира от скъпи автомобили, натисна бутона за затваряне на вратата и едва тогава отвори тази към къщата. Алармата както обикновено беше изключена - в Роринг Форк кражбите с взлом бяха малко, а в „Хайтс“ такова нещо не се беше случ­вало. Освен ако влизането на Кори Суонсън в скла­да не се приеме за нахлуване с взлом. Мислите ѝ се върнаха към срещата с обществеността в общинския съвет тази сутрин и плашещия агент на ФБР в черен костюм, който сякаш се спусна от небето като ангел на отмъщението. Тя съжаляваше началника - беше свестен човек, обаче имаше проблем: позволяваше на всички и особено на онази вещица Кърмоуд да го ко­мандват. Въпреки това беше доволна, че агентът - за­помни, че се казваше Пендъргаст - измъкна Кори от затвора. Може би отново ще се срещнат и ще я попита за „Джон Джей“. Разбира се, стига началникът да не е някъде наоколо.

Джени мина по коридора, после през килера и вле­зе в просторната кухня на ваканционната къща. През стъклените врати се виждаше коледната елха, украсе­на и с премигващи светлинки. Родителите и по-малката ѝ сестра Сара сигурно спяха на горния етаж.

Тя щракна лампите. Светлината заля дългите блес­тящи кухненски плотове, печката, хладилната камера и хладилника, както и трите врати, които водеха към пералното помещение, втората кухня и трапезарията.

Изведнъж осъзна, че не се чува потропване на но­кти по пода, че рошавото дружелюбно куче не маха с обезобразената си опашка за поздрав.

-      Рекс? - повика го тя.

Нищо.

С вдигане на раменете си взе чаша от един от кух­ненските шкафове, отиде при хладилника, украсен както обикновено с тъпите Сарини снимки на Ники Минаж, наля си чаша мляко, после седна в къта, къ­дето закусваха. На стола до прозореца имаше куп­чина книги и списания. Тя отмести няколко и докато го правеше, забеляза, че Сара най-сетне бе послуша­ла нейния съвет и беше започнала да чете „Хълмът Уотьршип“¹, и измъкна своето „Криминалното право днес“ от Шмоледжър. Докато го правеше, забеляза, че един от кухненските столове е обърнат.

Немарлива работа.

Тя намери страницата, докъдето беше стигнала, и започна да чете, отпивайки от време на време от мля­кото. Нейният баща - известен адвокат в Холивуд - на­право полудяваше при мисълта, че тя иска да работи в правоохранителните органи. Той беше склонен да гледа отвисоко на ченгетата и прокурорите като на по-низши форми на живот. Обаче, в интерес на истината, донякъ­де той сам беше виновен за този неин интерес. Заради премиери на полицейски екшъни, режисирани или продуцирани от негови клиенти, на които беше присъст­вала, Джени бе почувствала отрано влечение кьм тази професия. От началото на следващата есен щеше да започне да изучава този предмет като редовен студент, първокурсничка в Североизточния университет.