Читать «Белият огън» онлайн - страница 42

Настъпи мълчание, докато местните обмисляха чу­тото.

-      Какво ще получим в замяна? - попита Кърмоуд. - Разбира се, ако началникът освободи вашата прия­телка.

-      Ще убедя капитан Баудри да не подава официално оплакване във ФБР - спокойно отговори Пендъргаст.

-      Разбирам - подхвърли Кърмоуд. - Всичко зави­си от тази капитан Баудри. Разбира се, ако изобщо съ­ществува.

-      Лош късмет за вас, че Баудри е доста необичайно име. Това значително улесни задачата ми. Обаждането по телефона установи, че много добре знае за своите корени от Колорадо и всъщност доста се гордее с тях. Госпожо Кърмоуд, твърдите, че в „Хайтс“ сте поло­жили добросъвестно усилия да намерите наследници. Това очевидно не е вярно. Разбира се, това е въпрос, който ФБР ще трябва да изясни.

Джени забеляза, че под грима лицето на госпожа Кърмоуд беше доста пребледняло.

-      Да изясним нещо. Тази Суонсън гадже ли ви е? Или роднина?

-      Не ми е роднина и нямам връзка с нея. - Агент Пендъргаст присви сребристите си очи и изгледа Кър­моуд презрително. - Обаче ще остана в Роринг Форк, за да почувствам началото на Коледа и да се уверя, че няма отново да ѝ попречите.

Докато Джени гледаше всичко това, Пендъргаст се обърна към началника:

-      Предлагам да се обадите във вестника, защото скоро ще затворят броя. Вече наех стая за госпожица Суонсън в хотел „Себастиан“ и се надявам, за ваше до­бро, че тя няма да прекара още една нощ в затвора ви.

¹ Вричане във флага и републиката в САЩ е израз на преданост към знамето и държавата, композирано от Френсис Белами през 1892 и формално прието от Конгреса като „вричането“ през 1942 г. - Б. пр.

² Смесица от произношението на британския и американския англий­ски, която се преподава като стандарт в американските актьорски учи­лища и не отдава предпочитание на нито едното от двете произноше­ния. - В. пр.

11

Няколко минути преди полунощ пред елегантната входна врата на „Куейкинг Аспен Драйв“ № 3 на­мали „Порше 911 Турбо С Кабриолет“, но не спря пред нея а продължи до сенките на четириместен гараж, който се издигаше малко по-нататък.

Младият мъж зад волана премести лоста на скоро­стите на „паркиране“.

-      Вкъщи - каза той. - Точно както поиска. - Наведе се над лоста, за да се притисне в момичето на пътни­ческата седалка.

-      Престани - каза тя и го отблъсна.

Младият мъж се престори на обиден.

-      Аз съм приятел, нали?

- Да.

-      Тогава ми дай дивидентите. - Още един опит за близост.

-      Какъв глупак! - Момичето слезе със смях от кола­та. - Благодаря за вечерята.

-      И филма.

-      И филма. - Джени Бейкър затвори вратата и се загледа в колата, която пое по дългата виеща се автомобилна алея, докато не стигна пътя, който водеше към пропуска на „Хайтс“ долу в долината на около ки­лометър разстояние. За голяма част от приятелките ѝ от „Холивуд Хай“ загубата на девствеността се смята­ше за почетен медал, затова колкото по-скоро, толкова по-добре. Обаче Джени не го чувстваше така. Не още при първата среща и със сигурност не с безхарактерен човек като Кевин Трахърн. Като много млади мъже в Роринг Форк и той мислеше, че парите на баща му са единственото извинение да ти свали гащите.