Читать «Белият огън» онлайн - страница 41

-      Стига е това дивашко блъскане.

Това предизвика смях сред публиката.

-      Още не съм свършил. - Сега гласът на Пендър­гаст, който беше усилен от микрофона, изпълни зала­та. - Капитан Баудри ми написа, че след като остан­ките на нейния прапрапрадядо са били толкова грубо изровени и така или иначе вече нищо не може да из­мие тази обида на неговата памет, тя смята, че те поне трябва бъдат изследвани, за да се установи причината за неговата смърт. Разбира се, само с историческа цел. Заради това тя дава разрешение на госпожица Корин Суонсън да проучи тези останки, преди да бъдат отно­во погребани. Между другото, на тяхното старо място.

-      Какво? - скочи в ярост Кърмоуд. - Момичето ви изпраща? То ли стои зад това?

-      Тя няма представа, че съм тук - плавно отговори мъжът. - Обаче сега излиза, че най-сериозното обви­нение срещу нея е съмнително. Вместо това то е ри­коширало във вас четиримата. Сега вие сте изправени срещу вероятността да прекарате трийсет години в за­твора - не заради едно обвинение в оскверняване, а за сто и трийсет. - Той направи пауза. - Представете си, че трябва да излежите присъдите си последователно.

-      Това обвинение е възмутително! - изрева кметът. - Закривам събранието. Охрана, моля освободете за­лата.

Настъпи хаос. Обаче Пендъргаст не направи нищо, за да попречи, и най-накрая залата беше опразнена. Така той се озова насаме с бащите на града. Адвокатите на „Хайтс“, Кърмоуд, Монтебело, началникът Морис и неколцина други официални лица. Затаила дъх, Джени остана на мястото си до началника. Какво ли щеше да се случи сега? За първи път Кърмоуд изглеждаше побе­дена - посърнала, с разчорлена платинена коса. Начал­никът беше мокър от пот, а кметът пребледнял.

-      Изглежда в утрешния „Роринг Форкс Таймс“ ще има прелюбопитно четиво - отбеляза Пендъргаст.

Всички видимо потрепериха при тази мисъл. Кме­тът избърса потното си чело.

-      В добавка към тази история искам да видя публи­кувана и една друга - продължи Пендъргаст.

Настъпи продължително мълчание. Монтебело пър­ви се престраши да заговори:

-      И каква е тя?

-      В която - Пендъргаст се обърна към началник Морис - се казва, че сте снели всички обвинения срещу Корин Суонсън и сте я освободили от затвора.

Той замълча, за да им остави време да осмислят ка­заното.

-      Както казах и преди малко, сега най-сериозното обвинение е под въпрос. Госпожица Суонсън има раз­решение да проучи останките на Емет Баудри. Други­те обвинения - проникване в чужд имот и влизане с взлом - са по-малко сериозни и може с лекота да бъдат снети. Всъщност всичко би могло де бъде сведено до просто недоразумение между началник Морис и гос­пожица Суонсън.

-      Това е изнудване - обади се Кърмоуд.

Пендъргаст се обърна към нея.

-      Бих казал, че всъщност не може да става дума за недоразумение, защото началник Морис ѝ е обещал, че ще получи достъп до останките. Той оттегля това обе­щание заради вашата груба намеса. Това не беше чест­но. Затова сега просто възстановявам справедливостта.