Читать «Белият огън» онлайн - страница 18

-      Спорен - повтори началникът с нотки на тревога и отвращение в гласа.

-      Мога ли да направя алтернативно предложение?

Началникът изглеждаше леко изненадан, но не и раздразнен от това.

-      Разбира се.

-      Както предполагам, вие разполагате с нужната власт да ми дадете разрешение. Така че... - Тя направи пауза, после реши да го изложи напълно откровено. - Ще ви бъда безкрайно благодарна, ако ми разрешите още сега, за да мога да почна колкото може по-скоро проучването си. Нужни са ми само няколко дни с останките, както и възможността да взема с мен няколко кости за по-нататъ­шен анализ. Това е всичко. Колкото по-бързо стане, тол­кова по-добре за всички. Костите си лежат там. Мога да си свърша работата, без някой да забележи каквото и да било. Не давайте време на хората да повдигнат възраже­ния. Моля, началник Морис, толкова е важно за мен!

Този апел прозвуча по-отчаяно, отколкото възнаме­ряваше, въпреки това видя, че отново му беше напра­вила впечатление.

-      Така - започна началникът след още прочиства­ния на гърлото, хъмкания и паузи. - Разбирам. Хм. Не искаме разправии.

Той се наклони встрани над стола и се провикна към вратата:

-      Шърли? Моля, още кафе!

Секретарката се върна с още две картонени чаши. Началникът отново изсипа удивително количество за­хар в чашата си, заигра се с лъжицата, сметаната и на­края започна безкрайно да я разбърква, докато челото му си оставаше смръщено. Най-накрая остави пласт­масовата лъжичка и отпи голяма глътка.

-      Клоня към вашето предложение - обяви той. - Много. Ето какво. Още е сутрин. Сега ще ви заве­да там, ще ви покажа ковчезите. Разбира се, няма да можете да боравите с останките сега, но ще добиете представа за какво става дума. И ще ви дам отговор утре сутринта. Това устройва ли ви?

-      Напълно. Благодаря!

Началник Морис засия.

-      Да си остане между нас, но можете да разчитате на положителния ми отговор.

Когато станаха, Кори трябваше да положи усилия да не се хвърли на врата на полицая.

¹ Известен американски журналист, създател на течението „гонзо журналистика“. - Б. пр.

5

Кори се настани на пътническата се­далка в патрулката до началника, който очевидно нямаше шофьор, затова подкара сам. Вместо обичайния „Форд Краун“ колата беше „Джип Чероки“, боядисана в обичайните за по­лицейска патрулка два цвята. На вратите се виждаше градският символ на Роринг Форк - листо от трепетли­ка - а около нея шестовърхата шерифска значка.

Кори осъзна, че е извадила голям късмет. Начални­кът изглеждаше свестен, добронамерен човек и макар да излезе донякъде безгръбначен, беше разумен и ин­телигентен.

-      Идвали ли сте и преди в Роринг Форк? - попита Мо­рис, когато завъртя ключа и двигателят се събуди с рев.

-      Никога. Дори не карам ски.

-      Боже милостиви. Трябва да се научите. Сега се­зонът е в своя пик - идва Коледа и така нататък - ще видите всичко най-хубаво.

Колата пое по Ийст Мейн Стрийт и началникът започна да ѝ показва някои от историческите сгради - общината, историческия хотел „Себастиан“, различ­ни известни викториански господарски къщи. Всички сгради бяха окичени с празнични лампички и елхови гирлянди, покривите им бяха заснежени, прозорците заскрежени, а дебелите клони на дърветата - покрити със сняг. Пейзажът беше като от гравюра на „Къриър и Айвс“. Минаха през търговския район, където улиците бяха по-пълни със скъпи бутици от златната миля на Пето авеню. Беше наистина удивително: тротоарите гъмжаха от купувачи, изтупани с кожи и диаманти или прилепнали скиорски екипи, и всички влачеха пазар­ски чанти. Редиците коли се движеха със скоростта на глетчер и те пълзяха надолу по улицата, притиснати като в сандвич между удължени хъмъри, всъдеходи „Мерцедес“, „Рейндж Роувър“ и „Порше Кайен“. Раз­бира се, и моторни шейни.