Читать «Белият огън» онлайн - страница 19

-      Съжалявам за това задръстване - извини се на­чалникът.

-      Няма за какво. Направо е смайващо - отговори Кори, едва ли не надвесена от прозореца, докато гледа­ше парада на магазините, край които минаваха: „Ралф Лорън“, „Тифани“, „Диор“, „Луи Вюитон“, „Прада“, „Гучи“, „Ролекс“, „Фенди“, „Булгари“, „Бърбери“, „Бриони“, чиито витрини бяха претъпкани със скъпи вещи. Сякаш нямаха край.

- Количествата пари в този град са невероятни - обясни началникът. - Честно казано, от гледна точка на полицейската работа това може да е проблем. Мно­го от тези хора си мислят, че за тях правилата не важат. Обаче в полицията на Роринг Форк ние се отнасяме към всички еднакво. Подчертавам - към всички.

-      Добра политика.

-      Това е единствената възможна политика в град като този - обясни той не без доза помпозност, - къ­дето почти всеки е някаква звезда, милиардер или и двете заедно.

-      Сигурно е магнит за крадците - отбеляза Кори, все още вторачена в скъпите магазини.

-      О, не. Престъпността тук е почти нулева. Както ви­дяхте, доста сме откъснати. Има само един път - шосе 82, което през зимата може да стане път с препятствия и често е затворено заради снега. А летището ни се използва само от частни самолети. Към това трябва да се добавят и разходите, за да отседнеш тук - доста над възможностите на някой дребен крадец. Тук е прекале­но скъпо за крадците! - Той се засмя сърдечно.

Не само за тях, помисли си Кори.

Сега минаваха край няколко сгради, които прилича­ха на възстановка от времето на сребърната треска: ба­рове с летящи врати, кантори за определяне на метал­ната проба, смесени магазини, включително няколко бардака с весело изрисувани прозорци. Всичко беше безукорно спретнато и чисто - от лъснатите плювал­ници по издигнатите над земята дървени тротоари до високите фалшиви фасади на сградите.

- Какво е това? - попита Кори, докато сочеше се­мейство, което се снимаше пред фасадата на „Идеал­ната кръчма“.

-      Това е старият град - обясни началникът. - Онова, което е останало от най-ранната част на Роринг Форк. През годините тези сгради просто си стърчаха и се раз­падаха. Когато туризмът започна да се разраства, се чуха гласове да бъдат съборени. Обаче на някого му хрумна идеята да реставрира стария призрачен град, да го пре­върне в нещо като музей на миналото в Роринг Форк.